Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Откопчах бързо дрехата и забодох ножа в гърдите на умрялата.
Като свърших това, уплаших се много. Трябваше да се уловя за нещо, за да не падна, тъй като видях как умрялата въздъхна и ясночервена кръв потече от раната й. Тя не беше мъртва, а само упоена, и аз я убих. Като видях, че ме изиграха, цял се изпотих. Нямаше го този, който ме доведе тука. Той беше избягал.
Без да зная какво да правя, прибрах инструментите си и излязох на улицата. Не зная как стигнах до дома си, помня само, че цяла нощ съм лежал на пода. Щом дойдох на себе си, прибрах нещата си, за да напусна същата заран Рим. Щом излязох на улицата, насреща ми дойде един човек, който ми даде едно писмо. Отворих бързо писмото и почнах да чета следното:
«Абат Ернесто Фалиери,
Бях принуден снощи да си послужа с вас, за да извърша едно грозно дело, тъй като сам не можех да го направя. Простете, че аз оцапах вашата съвест с убийство. Не можех иначе. Бог и Богородица са свидетели.
Ти не извърши това убийство като престъпник от омраза. Ти отърва един човек от лекомислената му жена, която опетни честта му.
Слушай тогава историята на моя живот.
Аз съм от една доста богата и известна фамилия, следвах в Рим.
Запознах се там и се ожених за Бианка. Ти сам видя колко е хубава и можеш да съдиш колко съм я обичал.
Тя ми изневери. Слугинята ми съобщи, че всеки ден госпожата прибирала в дома си някой си маркиз и аз се уверих, че тя има любовни отношения с него.
Отидох при баща й и му казах да провъзгласи дъщеря си за блудница. Той ми отговори студено да отида в хладната Русия, гдето, след като се поразхладя, ще забравя жена си.
Не се реших сам да забия ножа, затова си послужих с тебе.
Бащата, като се научи за това убийство, почна да търси убиеца. Затова бягай скоро, Фалиери, защото ако те уловят, ще те убият навярно като убиец.
Знам, че ме мразиш, че ме проклинаш в тази минута и мислиш да ми отмъстиш, но аз ти се заклевам, че ще ти се отплатя по какъвто и да е начин. Въпреки че на тебе може да се вижда, че съм далеч от тебе, но аз ще съм винаги близо до тебе, ако и да си в Париж или Петербург, или някъде другаде.»
Разбрах от думите на този човек, че е честен и верен, и ако знаех къде се намира, щях да му отговоря, че никак не му се сърдя.
Дълго време измина и аз не го видях никъде. Преселих се в Петербург, гдето си купих къща и прекарвах много весело с приятелите си.
Слугата един ден ми съобщи, че генерал Сергей Палетров иска да говори с мене.
Аз бях слушал много за генерала, за неговата слава и храбрите му победи и се зарадвах, че ще мога да се запозная с този велик човек.
Казах на слугата да го доведе и след няколко минути генералът влезе в стаята ми. Трябваше да извикам от изненада, когато видях генерала, тъй като пред мене беше същият човек, който ме направи убиец.
— Вие ме познахте, абат Ернесто Фалиери, трябва дълбоко да са се врязали чертите ми във вашата памет, тъй като споменът за мене трябва да е ужасен.
— Не зная с каква цел идете — казах аз, — или искате да се представите като генерал?
Генералът се засмя.
— Аз не съм маскиран, нито преоблечен. Приех поканата не заради хубавите поргианки, но защото аз съм генерал Сергей Палетров.
Той се доближи до мене.
— Още ли ми се сърдиш. Аз съм сто пъти по-наказан от вас, вярвайте ми, тъй като онова убийство тежи на душата ми и не ми дава спокойствие. Денем и нощем виждам мъртвата Бианка, която ми казва: Убиец, убиец!
Разбрах от думите му, че той е много теглил, и му дадох ръка за вечно приятелство.
Прекарахме така заедно много години в една къща, без да се разделим. Един ден идва при мене и ми казва:
— Време е, абате, да се разделим: нещата ми са приготвени и аз трябва да замина за Кавказ. Ние не ще се видим вече, абате.
Сълзи имаше на очите му, които показваха, че тъжеше за мене.
— Доколкото знам, киргизите са умирени сега, защо тогава трябва да заминеш за Кавказ?
— Не е причината, че киргизите са спокойни, нещо друго ме кара да отпътувам, което не ще скрия сега от тебе. Аз съм женен в Тифлис; имам там жена, която обичам и тя ме обича, затова сърцето ми ме тегли към нея.
— Защо не си вземете тогава къща в Петербург и да живеете между културни хора?!
— Нима вие ме съветвате, абате, да доведа жена си между културния свят, като знаете моето минало? Една жена ми изневери, това знаете. Зарекох се, когато се ожених за Фатиме, така се казва жена ми, да не живея в големи градове, за да не покваря любимата си жена. Знаеш ли що, абате? Ела с мене и ще видиш каква красива жена имам. Чувал ли си за красивите поргианки? От тях по-красиви жени няма.