Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Нямаше време Палетров да избяга, той изнемощя и падна. Аз гръмнах в същия миг с револвера и змията се отпусна, тъй като я бях улучил в главата. Гърмежът събуди и другите, които взеха да мърдат отвсякъде; видях тогава, че не бе само една, но много змии.
Ние можехме само с бягство да се избавим, затова улових за ръка приятеля си и му казах да бягаме. Като се огледах по-добре, видях, че приятелят ми се беше съвсем вдървил.
— Какво ти е? — казах аз и го загледах в очите.
— Бягай, приятелю — каза ми той, — остави ме тука, след няколко минути ще бъда мъртъв, тъй като ме ухапа отровна змия.
— Щом е така, смъкни дрехите си, за да изсмуча кръвта от раната.
— Благодаря, абате, ти забрави, че е изминало повече от четвърт час. Аз съм изгубен, тъй като чувствувам, че кръвта ми се съсирва в жилите ми. Ти нямаш време за губене, щом искаш да се избавиш, после ще е късно.
— Не, ти не ме познаваш, ако мислиш, че ще те оставя тук.
Прегърнах го и го повдигнах да го нося.
Не бяхме излезли много от изхода на долината, той падна на земята и като се мъчех да го вдигна, забелязах, че крайниците му бяха вдървени.
— Абат Фалиери — пошепна, — вие ще се спасите и ще останете наследник на това богатство, което намерихме в тази пещера. Вие ще бъдете най-богатият човек на света.
Той почна да се задушава и успя да добави със слаб глас:
— Фалиери — тържествено погребение — заради богатството — на змийската пещера.
Главата му увисна и той издъхна.
Отправих още един поглед към мъртвия си приятел и изтичах напред. След половин час бях вече на коня си, който бях вързал при входа на Долината на блаженството.
За да не намери полицията богатството в пещерата на змиите, реших да не казвам за особената смърт на приятеля ми. Облякох се и отидох в Петербург, за да направя необходимото за пренасянето на богатството си в Петербург, ала участта ми била друга.
Обявиха ме след няколко месеца за нихилист и ме затвориха в Петропавловската крепост, тъй че не можах да отида в пещерата на змиите. Имах надежда до последния си час, че ще мога да се освободя, приготвих необходимото, за да избягам от затвора, обаче не се реших да сторя това. От смъртта не се плашех, но се страхувам да не умре с мене и тайната.
Намирам се в последните си минути и не зная дали ще има някой при мене в тъмницата, за да стане мой наследник.
Който и да е той, обръща се вниманието му на тайнственото завещание и го обявявам за мой наследник.
Вярвам, че ще може да се освободи от затвора, нека тогава побърза да отиде в Тифлис в Долината на блаженството и нека вземе милионите и милиардите, скрити от хората, и за цялото това богатство моля за едно нещо наследника си, а именно — да закопае останките на приятеля ми и на неговата Фатиме и да се помоли на Бога за успокоение на душите им.
Нека тогава вземе всичкото богатство и да го употреби в помагане на бедните и слабите и да отмъсти на ония, които ме мъчиха толкова дълго в Петропавловската крепост.
Прощавай тогава, непознати наследнико, и нека моите благословения те придружават през целия ти живот.