Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
Мъчно ми бе да се разделя с генерала и скоро се приготвих за път.
След дълго мъчително пътуваме стигнахме най-после в Тифлис.
Къщата на генерала бе около 4 часа далеч от града. След пътуване няколко часа в чудесна гориста местност пристигнахме в лятната резиденция на генерала.
Щом влязохме, посрещна ни една прелестна жена. Никога не съм виждал по-прекрасно същество от нея; видя ми се като някое вълшебно същество, каквито се срещат в приказките на «Хиляда и една нощ».
Разбрах сега защо генералът не е смеел да доведе жена си в големия град.
Прекарах тук три седмици; през това време генералът ме запозна с цялата местност. Забавлявахме се най-много с лов.
Един ден, когато се бяхме приготвили за лов, идва Фатиме и ни моли да не отиваме днес на лов, тъй като предчувствувала, че ще ни сполети нещастие.
Ние се изсмяхме на нейното предчувствие и отидохме. Тя имаше обичай винаги да ни чака с Фериад, но този ден не дойде.
Генералът се обърна и ми каза:
— Страхувам се, абате, да не се е случило нещо на Фатиме.
— Какво може да й се случи, страхът ти е неоснователен…
Преди да довърша, слугинята, много изплашена, дотърча и каза на генерала, че госпожата й по чуден начин е изчезнала: един човек, каза тя, облечен в черно, бил скрит в градината и когато госпожата, както винаги, отивала да си набере зеле, той я сграбчил и избягал с нея.
Генералът цял побледня. Щом слугинята свърши, той се обърна към мене и каза:
— Аз ще ида след крадеца. Той е същият, който завлече първата ми жена. Той ме следи непрестанно и се е зарекъл като някоя чума да ме преследва и да не ме остави да се радвам на щастието си, аз знам къде ще го намеря. Ти стой тука, а аз ще тръгна по следите му.
— Ти не ме познаваш, Сергей, като мислиш, че аз ще остана тук, а ти ще се изложиш на такива опасности, търсейки жена си. И аз ще дойда с тебе и двамата по-лесно ще можем да ги намерим.
Той не каза нищо, само стисна ръката ми. Нагласихме и двама ловджийските си пушки, препасахме ножовете и тръгнахме да търсим крадеца.
— Пътят е много опасен — каза той. — Чувал ли си за каменистата долина, която се казва Блаженство, намира се тук наблизо?
— Не съм чувал — отвърнах аз, — каква ли ще е тази долина Блаженство?
— Зад тази гора тук се намира входът за рая и за ада — каза той, като сочеше с пръст. — Казва се рай, защото природата я е надарила с всички прелести, а ад — защото тук живеят множество отровни змии, които са много опасни и които се явяват само два пъти в 24 часа. Ако човек закъснее и попадне там, когато се явят, бива загубен. А откъде знаеш, че оттук е избягал?
— Защото той я знае добре и навярно мисли, че по този път ще избегне преследването. Но се е измамил в сметките си, тъй като и тук ще го намеря.
Продължихме мълчешком по пътя си. Показа се зад гората кристален хълм, тъй красив, че да ти е драго да го гледаш; би си помислил човек, че се намира в рая.
Спуснахме се по едно бърдо и дойдохме в един дълъг проход от канари. Очите ми се уморяваха от блясъка на тази камениста пещера, която бе направена само от диаманти.
Ние се намирахме в една дупка, чиито стени бяха от Маргарит и диаманти, големи колкото гълъбово яйце.
Това богатство е огромно, неизчерпаемо, само с една трета от него може да се купи едно царство.
Палетров не ме остави да се чудя повече. Улови нетърпеливо ръката ми и ме дръпна, защото той желаеше да намери търсеното богатство. Аз не се стърпях да го гледам само, без да взема нещичко.
Когато посегнах, генералът ме улови за ръката и ме дръпна до себе си. Той бе отправил погледа си към един ъгъл на пещерата. Изглежда, че бе видял нещо страшно, защото трепереше като вейка.
— Какво има, генерале, какво толкова страшно сте видели?
— В онзи ъгъл там, виждате ли? — каза тихо той. Аз погледнах в тази посока, накъдето сочеше генералът, и толкова се уплаших, че без да искам, се оттеглих.
На около 7 крачки от нас върху диамантите лежаха вдървени два трупа.
Веднага познах жената на генерала. Тя бе мъртва, до нея също лежеше едно вдървено мъжко тяло, облечено в киргизки дрехи. Чертите на този крадец, който трябваше също да е мъртъв, както и жената на генерала, бяха ужасни.
— Умряла, значи умряла!
В очите на генерала се показаха сълзи, той прегърна студеното тяло на жена си.
В скоро време разбрах, че Фатиме и крадецът не бяха умрели от естествена смърт, тъй като една зелена течност капеше от устата и носовете им. Те трябва да са били отровени. Улових след това приятеля си, но щом го хванах за ръката, от диамантите се показа нещо живо, което се обви около главата на Палетров — то бе змия.