Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Нищо не желае моето сърце — каза тя печално.
— От казаните думи, Наталия, аз разбирам, че ти би предпочела да скочиш във водата, отколкото да се омъжиш. Нима не можеш да бъдеш по-любезна?
— Трябваше да ви лъжа, а не искам.
— Разбирам. Аз ще те направя, Наталия, най-щастливата жена в света. Ако не можеш да ме обичаш, то поне трябва да си ми благодарна. Или и това не заслужавам?
— Само Бог на небето знае колко съм ви признателна за това, господин Василевич, тъй като вие ме взехте в своята къща, след като вашите хора по чудо ме спасиха от водата, и се отнасяхте с мене като с дъщеря.
Василевич прекъсна Наталия, когато тя изговаряше „дъщеря“.
— Ти ми хареса, Наталия, още от първия път, когато те видях. Дотогава не бях мислил за женитба, но като те видях, веднага го реших. Аз нямам никого — освен един милион рубли, които съм спечелил с труд, а нямам никакъв наследник. Когато те видях, си казах: „Ето жената, ето моя наследник.“ Нима е глупост да си въобразявам, че ще ме обичаш?
— Аз ще ви обичам като баща — каза Наталия — и ви моля да не ме насилвате да се омъжа за вас.
— Глупаво дете — каза Василевич, — ти си мислиш, че това е страшно, но като стане, ще видиш колко е хубаво и ще разбереш, че напразно си се плашила. Ти ще подсладиш дните ми, когато станеш моя, а аз в награда ще те направя единствена наследница на целия си имот. Не се колебай! — Той хвана главата й и я целуна горещо.
Наталия потрепера от тази целувка като гълъб, уплашен от ястреба.
— Иди сега, мила Наталия, да си починеш, а аз ще отида в Петербург да накупя някои неща за украсяване на нашата къща.
Той я улови за ръката и я целуна горещо.
Наталия заплака, тъй като не можа повече да търпи.
— Ти плачеш? Нима е толкова лошо да станеш моя жена?
— Не мога да ви мамя, господин Василевич, аз не ви обичам, обичам другиго.
— Кой е той, как се казва?
— Този, за когото съм ви разправяла, моят спътник от Сибир, казва се Бояновски. Не мога да го забравя, всяка минута мисля за него и ми се струва, че другиго не бих могла да обичам.
— Ако не се мамя, ти сама си ми разправяла, че не си сигурна дали е жив.
— Положително не зная.
— Никой не се е върнал от онези, които се заблудят в Сибир.
— Не правите добре, като ме карате да мисля, че вашият съперник не е жив. Бъдете уверен, че и да не се е спасил Бояновски от Сибир, и да е загинал, аз ще го обичам и почитам винаги, дори тогава, когато бъда ваша жена.
Очите на стария човек светнаха необикновено:
— Въпреки всичко ти ще бъдеш моя, макар и да не ме обичаш. — Той се доближи до нея и я целуна по челото. — Ти ще се измениш по-нататък. Сега — лека нощ!
„Майко, моя майчице — каза си Наталия, като коленичи, — погледни ме и ми кажи какво да сторя? Не мога да остана тука повече, трябва да бягам. Съвсем самичка съм в Петербург, нямам никого, при когото да отида, аз съм безпомощна и нещастна. Бъди мой ангел-хранител, майко моя, и ме пази от зло.“
Наталия се почувствува по-силна и по-храбра, като се помоли така горещо. Тя се готвеше да излезе, за да не се върне никога, но изведнъж се сети за нещо.
„Не е добре така да си отида, без да му кажа причината, която ме кара да направя това.“
Тя намери перо и хартия на писалището и с разтреперана ръка написа следните редове:
„Драги избавителю, не ме наричайте неблагодарна и не ме обвинявайте, че тайно избягах и че ви казвам завинаги сбогом.
Вие бяхте много добър и ме спасихте от вълните на Волга и аз ще ви бъда вечно признателна за това. Защо желаете да се оженим, когато това ще бъде най-голямото зло, тъй като аз не ви обичам и винаги когато сте ми говорили за любов, аз съм бивала студена и равнодушна?
Най-добре ще е да се разделим. Не се трудете да ме търсите, тъй като не ще ме намерите.
Бъдете здрав и простете вашата нещастна: