Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— Но ще ми обещаете ли, че като научите занаята, не ще ме напуснете?
— Обещавам — каза Наталия. — И мой дълг ще е да ви Помагам. Печалбата ще деля винаги с вас.
Комедиантът триеше доволно ръце.
— Виждате ли, че при стария човек тук намерихте тихо прибежище?
— Остава само да съобщя на жена си — каза старецът, — тъй като не мога нищо да сторя без нейното знание.
— Оставете това на мене, аз ще се потрудя тя да се съгласи Наталия да остане при вас.
Комедиантът излезе от стаята и отиде при жената на Рагун.
— Как се казвате? — обърна се тя към Наталия с не много приятен глас.
— Казвам се Наталия.
— Желаете ли да останете у нас?
— Ако разрешите — каза Наталия.
— Аз не обичам да приемам в дома си чужденци, но ако вие сте такава, каквато комедиантът ви препоръча, ще ви взема и вярвам, че ще сте благодарна.
— Благодаря ви — каза Наталия, — аз ще работя без почивка и ще ви бъда винаги признателна.
— Това ми харесва — каза тя, като се обърна към мъжа си, който изрязваше рисунки на медта.
— Ще свършиш ли скоро? — попита тя стареца.
— Сега ще бъде готово — каза той.
— Това е чудесна работа — обърна се тя към комедианта. — Зная защо ви са тези фигури.
— Нима? — извика комедиантът.
— Зная, че искате да правите фалшиви пари.
— Доста сте хитра — каза комедиантът, — вие ще ни правите банкноти, никому не казвайте ни дума, в противен случай и вие ще пострадате.
— Не искам да се излагам на никакви опасности за някакви си 50 рубли, които ми давате, затова искрено ви казвам, че няма да ви ги дам, ако не ми платите добре.
Комедиантът се намуси и каза:
— Не трябва да се нервирате, ние така ще наредим, че и вие ще останете доволна. Дайте ръката си.
— Лесно не се научава такова нещо — каза тя. — Давам клетва, че ще запазя тази тайна.
— Аз си отивам, мило дете — каза комедиантът, като се обърна към Наталия, — а вас оставям при тия добри хора.
Наталия улови ръката на комедианта и каза:
— Благодаря ви, господине, но ми се струва, че госпожа Рагун не ме приема на драго сърце в дома си.
— Тя е винаги такава, любезно дете; тя е груба, но въпреки това има добро сърце и се надявам, че скоро ще станете приятели.
— Обещавам ви, че ще се старая да спечеля благоволението и уважението на госпожа Рагун. Вам, господине, благодаря от все сърце за услугата, която ми направихте. Историята си ще ви разправя друг път, господине, сега трябва да мълча.
— Аз не ще пожелая това, освен ако вие сама го сторите.
Като каза това, той стисна ръцете на Наталия и излезе.
Наталия остана сама, госпожа Рагун я улови за ръцете и каза:
— Елате да ви покажа спалнята ви.
Тя запали свещта и преминаха коридора, после влязоха в едно тъмно място, дето нямаше прозорци.
— Тука ще живеете, Наталия, нали така се казвате? Тази е най-хубавата стая, която мога да ви дам. Едно време тука живееше една слугиня, която изпъдих, защото се бъркаше в домашните ни работи. Съветвам и вас, каквото и да се случи, да не се бъркате в нашите работи.
И тя бързо излезе от стаята.
След известно време Наталия ги чуваше как се карат:
— Бедни човече, може би небето да ме е пратило тук да ти помогна — каза Наталия. — Заклевам се, че ще ти помогна, доколкото мога.
Изморена и измъчена, тя падна на един стол и заспа.
Сънят й не бе спокоен, тя сънуваше, че я люлеят вълните на Волга. Изведнъж пред нея се яви една фигура, която не приличаше нито на човек, нито на дявол. Лицето й бе познато. Това бе Василевич. Той бързо плуваше след нея, за да я улови, но тъкмо когато я бе настигнал и искаше да я улови, се показа Бояновски.
— Сега си вече в ръцете ми, мой драги, не ще те оставя да избягаш от мене.
В отговор на това Бояновски я прегърна, а тя бе облегнала главата си на рамото му, после той се наведе и я целуна. Как на драго сърце му даваше да я целува! Струваше й се, че в неговите обятия беше опазена от зло.
Но когато поиска да притисне по-силно Бояновски, показа се една човешка глава, която не бе този път на Василевич, а на някой друг. Това бе главата на Рагун, тя я допря със студената си ръка и искаше…
Наталия се събуди и извика. Тя мислеше, че това бе сън, а не действителност. Но когато отвори очите си, видя бледото лице на Рагун, който я гледаше строго.
„Какво ли иска този човек, милостиви Боже? Защо ли е тук?“
Устата му се отвориха и тя чу следното:
— Искам да ви кажа нещо важно. Станете! В тази къща вие не сте опазена, тъй като жена ми смесва отрова.
Наталия се уплаши.
— Тя се мъчи постепенно да ме отрови, за да остане вдовица; а тебе ненавижда, въпреки че няма още един час, откакто те е видяла. Дойдох да ти кажа да не погубваш младините си, докато е рано и можеш да се спасиш. Махни се оттука, защото после ще е късно!