Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките

-    Не ми напомняй! Пред малко по радиото казаха, че през нощта по крайбрежието е вилняла силна буря... - тя протегна морно ръка към радиото да хване друг бюлетин за времето, усили звука, но беше попаднала на рекламите и пак го намали.

-    Там поне ще се поразхладим... Не издържам.

-    Тръгвай, ако искаш, ще ти дам ключовете. Аз няма да мърдам оттук.

Той ще се върне утре. Ако спази обещанието си... Нито веднъж не се обади.

Нарекох го лъжец! Трябва да разбера... тя погледна хороскопа си... „Пуснете в действие своя чар и дипломатичност.“ Ще пълзя като бременна пепелянка, ще съм самата света вода ненапита. Защо не? Тя с удивление осъзна, че иска да му се подчинява, да бъде по-слушна. Никой мъж досега не е събуждал подобно желание у мен. Възможно ли е това да е знак за истинска любов? Изпари се желанието да се преструвам, искам да се отдам, да разкрия душа пред него, да шепна: „Обичам ви, правете с мен каквото пожелаете.“ Странно как отсъствието разпалва чувствата. Или с поведението си той ме предизвиква да капитулирам? Замина, оставил разгневена фурия, а ще се върне при покорна влюбена жена? Искам да се гушна в него, да му поверя живота си, няма да негодувам, съвсем тихо ще му кажа: „Вие сте моят господар.“ Тези думи искаше да чуе той, преди да замине. Аз не съумях да му ги кажа. Две седмици на изпълнено с болка отсъствие ги изкараха на устните ми. Той се връща утре, връща се утре... Беше казал „петнайсет дни“. Долови познатото дрънчене на контейнерите за боклук, които някой подреждаше в двора, и съскането на пръскачката, която се задейства. Звукът от въртенето й действаше освежително и многообещаващо. Портиерката разместваше саксиите с цветя, влачеше ги и това й напомни лехите с рози пред къщата им в Довил. Спомен от изгубения рай, който веднага пропъди. Ерве бе успял да измести Филип. Както и Краставата жаба. Тя отряза Раул, като му призна, че е влюбена в друг мъж. Той плесна платинената си кредитна карта върху подноса със сметката и отговори с категоричен тон: „Няма страшно, ще дойде моят час.“ „Вие действително не изпитвате капка съмнение, Раул!“ - „Така е, защото аз винаги постигам целта си. Понякога ми се налага да изчакам по-дълго от предвиденото, защото не съм магьосник, нали, но никога, никога досега не съм губил.“ Изправи се, горд и величествен като римски император, облечен в тогата на бойния триумф. Тя не остана равнодушна към войнствения му тон. Страшно си падаше по силните, решителни, груби мъже. Видът им събужда у мен някаква тръпка, тялото ми се стреми към тях, чувствам се запленена, подчинена, обладана, изпълнена. В мъжа харесвам бруталната сила. Качество, което жените рядко споменават поради страх от подобно признание. Тя го погледна с други очи, усмихна се неуверено. В края на краищата не е чак толкова грозен. А и този блясък в очите, които искрят предизвикателно... Обаче имаше Ерве. Непреклонния Ерве. Нито думичка, никакво обаждане цели петнайсет дни. Тя потръпна, както седеше на стола, и повдигна с две ръце тежката си коса, за да прикрие обзелото я смущение.