Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Добре — отсече Ру, — няма какво да се мотаем. Колкото по-скоро тръгнем, толкова по-скоро ще пристигнем.
Не спомена нищо за предупреждението на Манфред във връзка с майка му. Не вярваше много на Дънкан, но той можеше да научи, ако някой благородник пратеше хора след тях. Знаеше, че може да довери на баща си едната каруца: за Том Ейвъри можеха да говорят всичко, но беше много печен в занаята, когато бе трезвен. В битка обаче би бил безполезен, независимо от хвалбите му, когато се напиеше.
— Давай с мен — каза Ру на Дънкан. — Ще те науча как се кара впряг от четири коня.
Дънкан завъртя отегчено очи, но скочи на капрата до него. Беше продал коня си за малко пари, с което си осигури дял в начинанието на Ру, и сега беше собственик на малка част от едната каруца, четирите коня и на значително количество от виното. Бащата на Ру беше поискал за себе си само обичайното заплащане, нито стотинка повече или по-малко, което наистина впечатли Ру, макар и да не го показа. Радваше се, че баща му се отнася към него като към всеки друг търговец.
Гастон им махна за сбогом, докато излизаха от двора и завиваха по павираните улици на Рейвънсбърг. Колите скърцаха и пукаха под голямата тежест и конете цвилеха недоволно, че ги карат да работят — но вече бяха поели по пътя. Ру се почувства приятно, в очакване на нещо хубаво.
— Гледайте да не се пребиете — викна им Гастон, докато затваряше портите.
Ру се смъкна зад каруцата, когато долетя следващата стрела; първата се бе забила на сантиметри от главата му. Той кресна предупредително към баща си и Дънкан, докато се привеждаше до колата. Извади меча си и се опита да отгатне откъде е долетяла стрелата. Трето острие блесна в светлината на залеза и той забеляза посоката, от която бе изстреляна стрелата. Посочи на Дънкан, че трябва да се промуши между каруците и да заобиколи отстрани тези, които бяха устроили засадата. Дънкан му даде сигнал, че е разбрал, притича бързо около мястото, където лагеруваха, и се насочи към нападателите.
Пътуваха вече почти седмица. Бяха отбили от Кралския път малко след Рейвънсбърг и бяха поели по тесния западен път, който преди две години Ру и Ерик бяха използували, за да избягат от преследвачите си.
Пътуването досега бе минало без особени проблеми — каруците се оказаха надеждни, а конете здрави, което допълнително бе допринесло за нарастващия оптимизъм на Ру. Може би баща му не одобряваше решението да вози големия товар, без да го покрие, но той очевидно пазеше мнението си за себе си. Беше стар и препатил каруцар и много пъти бе превозвал и по-странни товари от тези бъчонки.
Правеха лагер всяка вечер по залез-слънце, като оставяха конете да пасат наоколо и допълваха храната им с малко зърно, смесено с мед и орехи. Това ги поддържаше енергични и силни. Всеки ден Ру ги проверяваше дали са здрави, доколкото разбираше, и неведнъж му се искаше Ерик да е с тях, защото приятелят му можеше да забележи нещо, което той е пропуснал. Но с учудване разбра, че баща му разбира също колкото Ерик или най-малко знае доста за уморените коне. Всеки ден старият мъж ги гледаше заедно със сина си и редовно преценяваше дали са годни да продължат пътя си на следващия ден.
Сега Ру пълзеше на лакти и колене между каруците и гледаше да са между него и посоката, откъдето идваха стрелите. Стана и изтича между дърветата. Двете години сражения и усилено обучение спасиха живота му, защото един от бандитите се бе придвижил от противоположната страна и се опита да го прониже с меча си. Единственото, което успя да направи, бе да умре тихомълком — Ру го повали, без да забавя крачка, продължи напред и се огледа за други противници.
Посрещна го тишина. Спря, за да обмисли следващия си ход. Успокои дишането си и се огледа. Слънцето бе залязло преди малко повече от час и небето на запад още светлееше, но под гъстите дървета бе тъмно, като че ли беше полунощ. Ру се ослуша. След момент чу свистенето на друга стрела и смени посоката на движението си.
Заобиколи с възможно най-тихи стъпки и затича в тъмнината към мястото, където се криеше предполагаемият стрелец. Вече бе убеден, че са нападнати от двама окаяни бандити, опитващи се да повалят пазачите, за да разграбят каруците, тръгнали по изоставения път, далеч от кралското правосъдие.
Застина в очакване. След няколко минути чу, че някой шава в храстите пред него, и се хвърли напред. Бърз като котка срещу мишка, разтвори храстите и скочи върху бандита. Битката свърши бързо. Като разбра, че някой се приближава зад него, мъжът остави лъка и посегна към ножа си.