Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Остави ме, царски сине, ще те отведа, където искаш!
— Джинът идва! — викнала Даулат Хатун. — Убий птичката, преди този проклетник да е влязъл в двореца!
Стиснал Сейф ал-Мулук птичката в пръстите си и я удушил. Джинът паднал и се превърнал в купчина черна пепел.
— Отървахме се от този проклетник! — възкликнала Даулат Хатун. — А сега какво ще правим?
— Аллах ще ни помогне да се спасим! — отговорил той.
Измъкнал десетина врати от двореца, а те били от сандалово и алоево дърво, със златни и сребърни гвоздеи. Събрал въжета от шнуровете от коприна и ибришим, завързал вратите една с друга, довлякъл ги до морето, спуснал ги така, че те станали сал, и го вързал за брега. Върнали се и го натоварили със съдини от злато, сребро и скъпоценни камъни и въобще с всичко, което на тегло е леко, но е скъпо и се носи далеко. Издялали две дъски като гребла, отвързали въжетата и оставили сала да ги носи по морските ширини.
Пътували, що пътували цели четири месеца, докато храната и водата им се свършили. Една нощ салът се насочил към някаква суша, влязъл в неизвестен пристан, пълен с кораби. Радостен, Сейф ал-Мулук скочил на крака и викнал на един капитан:
— Братко, как се нарича този град?
— Ама че си кривоглед бе, голобрадко! — викнал капитанът. — Щом не го познаваш, как си стигнал дотук?
— Аз съм чужд за тези земи! — отговорил Сейф ал-Мулук. — Бях на един търговски кораб, но той потъна заедно с всички на него!
— Това е град Амария, пристанът се нарича Камин ал-Бахрейн!
— Хвала на Аллаха! — възкликнала Даулат Хатун. — Царят на този град ми е чичо, брат е на баща ми, и се казва Али ал-Мулук! Запитай го дали царят тук носи това име!…
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН И ПЕТДЕСЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Сейф ал-Мулук запитал капитана, а той отговорил гневно:
— А казваш, че през живота си не си идвал тук и си бил чужденец! Кой ти каза името на царя от този град?
Даулат Хатун още повече се зарадвала, защото познала и гласа на капитана. Той се казвал Муейн ад-Дин и бил един от военачалниците на баща й — още когато тя се изгубила, бил излязъл по море да я търси, не я намерил и се въртял насам-натам, докато стигнал града на чичо й.
— А ти му кажи сега! — рекла тя. — „Капитане Муейн ад-Дин, ела да поговориш с господарката си!“
Сейф ал-Мулук казал каквото му наредила тя, а капитанът много се разгневил и креснал:
— Кой си ти, куче такова? Откъде знаеш името ми? Откъде ме познаваш? — после се обърнал към един от моряците си: — Я ми подай една палмова тояга да ида при този проклетник и да му счупя главата! — грабнал тоягата, тръгнал да скочи на сала, но се вторачил и видял седналата Даулат Хатун. — Коя е тази с тебе?
— Една девойка на име Даулат Хатун!
Капитанът изоставил сала и двамата в него, затичал се към града, влязъл в царския дворец, целунал земята пред нозете на царя и рекъл:
— Царю, нося добра вест! Братовата ти щерка е дошла в града ти жива и здрава! Тя е в пристана на един сал заедно с някакъв момък.
Царят пратил да доведат племенницата му. Тя дошла заедно със Сейф ал-Мулук. После проводил пратеници при брат си да му съобщят, че дъщеря му се е намерила жива и здрава. Когато пратениците пристигнали при цар Тадж ал-Мулук, бащата на Даулат Хатун, той начаса се приготвил, събрал войскари и тръгнал на път. Стигнал при брат си Али ал-Мулук, срещнал се там с дъщеря си Даулат Хатун. После я взел заедно със Сейф ал-Мулук и отпътувал за град Сарандиб. Там той му оказал голяма почит и му рекъл:
— Ти направи голямо добро на мене и на дъщеря ми! Не мога да ти се отплатя на този свят! Искам да седнеш на моя престол и да управляваш страната Индия! Дарявам ти царството си, трона си, хазната си, слугите си — нека всичко това ти бъде в дар!
Сейф ал-Мулук целунал земята пред него и рекъл:
— Царю честити, приемам всичко и ти го връщам като дар от мене! Не желая нито царство, нито султанство, искам само всевишният Аллах да ме отведе до онова, което търся!
— Хазните ми са твои, Сейф ал-Мулук! — рекъл царят. — Каквото искаш от тях — вземи го, без да искаш разрешението ми!
— Не мога да деля с тебе нито парите ти, нито царството ти, преди да постигна целта си! — възкликнал Сейф ал-Мулук. — Искам само да разгледам този град, да се разходя по неговите улици и пазарища!