Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Не бяхме ние - отрече намръщено Талманес. - Никой от моите не е пращан на разузнавателни патрули.
Всички очи се извърнаха към Башийр.
- Кой наблюдаваше тила ни, Башийр? - попита Егвийн.
- Аз… - Той вдигна глава и я погледна, отново пламнал от гняв. - Показах ви проклетите донесения и вие ги одобрихте.
- Всичко е прекалено изрядно - каза Елейн. Прониза я внезапен студ в гърба и се плъзна по тялото й, вълна от леден вятър, задухал в жилите й. Бяха ги хванали в съвършен капан. Преливащите - изтощени докрай, войниците - ангажирани в близък бой, втора армия - оставена да се приближи тайно ден преди времето, в което трябваше да пристигне според подправените донесения.
Даврам Башийр беше Мраколюбец.
- Башийр е освободен от длъжност - заяви тя.
- Но… - почна той. Жена му сложи ръка на рамото му и погледна Елейн изпепеляващо. Башийр изпъна пръст към Трам. - Изпратих хората на Две реки! Трам ал-Тор е виновният. Опитва се да ви заблуди, ваше величество!
- Талманес. - Елейн се чувстваше смразена до костите. - Петима Червени ръце да поставят лорд Башийр и жена му под стража.
Башийр избълва низ от проклятия. Елейн се изненада колко спокойна беше, докато гледаше как го отвеждат.
Нямаше време за чувства.
- Съберете командирите - каза на другите. - Галад, Арганда… Приключете с онази тролокска сган над града! Оповестете войниците. Хвърлете всичко, което имаме, в това сражение! Ако не можем да съкрушим тролоците в следващия час, загиваме тук!
- Талманес, драконите няма да са от голяма полза срещу тролоците, след като са обкръжени: рискуваш да поразиш нашите хора - продължи тя. - Нареди на Алудра да премести всички талиги с дракони на най-високия хълм и да удари по новия ни враг, идващ от юг. Огиерите да направят кордон около хълма, на който са драконите. Трам, постави стрелците на Две реки на околните хълмове. Легионът на Дракона да оформи предните линии, арбалетите в челото, тежката конница зад тях. Ако Светлината благоволи, това ще ни спечели време да довършим обкръжените тролоци.
Щеше да е на косъм. Светлина! Ако втората армия обкръжеше хората й…
Пое си дъх и се разтвори за сайдар. Единствената сила нахлу в нея, макар и само на тънка струя. Можеше да прикрие изтощението, но тялото й знаеше истината.
Все едно. Щеше да ги води.
Глава 27
Приятелски огън
Гарет Брин крачеше през лагера, който бе вдигнал на арафелската страна, на няколкостотин разтега от кандорската граница източно от брода, без да обръща внимание на отдаващите му чест войници. Сюан ситнеше от едната му страна, вестоносецът с донесенията крачеше от другата. След тях се точеха гвардейци и адютанти, понесли карти, мастило и хартия.
Цялото проклето _място_ се тресеше от взривовете на Силата. Трясъци, грохот и разруха. Все едно човек е попаднал в каменно свлачище.
Вече не го притесняваше миризмата на пушек. Беше повсеместна. Добре поне, че някои от огньовете бяха потушени. Преливащите от Сеанчан бяха застанали край реката и теглеха струи вода.
Стойка с алебарди край пътеката се катурна на земята с дрънчене, щом вълна на Силата порази лагера някъде наблизо. Гарет се олюля, буци пръст се разхвърчаха около него и Сюан, камъчета изтропаха по шлема и бронята му.
- Говори, човече - сопна се той на Холком, вестоносеца.
- Ъъ, да, милорд. - Дългурестият мъж имаше лице като на кон. - Айез Седай на Червения, Зеления и Синия хълмове се държат. Сивите са отстъпили, а Белите донасят, че силите им се изчерпват.
- Другите Айез Седай също са уморени - каза Сюан. - Не съм изненадана, че Белите го признават първи. За тях не е повод за срам, а просто факт.
Брин изсумтя, без да обръща внимание на засипалия ги пореден дъжд от пръст и камъни. Трябваше да продължава да се движи. Сянката вече имаше твърде много портали. Щяха да се опитат да ударят по командните му центрове. Точно това щеше да направи той, ако беше на тяхно място.
Най-добрият отговор на тази стратегия беше да _няма_ команден център - поне такъв, който лесно можеше да се открие.
Общо взето битката вървеше според плана. Беше изненадващо понякога, когато се случеше така. На бойното поле се очаква човек да променя тактиката си според терена при всеки обрат… но този път поне всичко вървеше гладко.
Айез Седай пердашеха шараите от върховете на хълмовете южно от брода, подсилени от постоянния дъжд от стрели от разположените точно под тях по склоновете стрелци. Поради това пълководецът на Сянката - самият Демандред - не можеше да ангажира всичките си части срещу защитниците при реката. Нито можеше да хвърли всичките си войски срещу Айез Седай - те щяха да Отпътуват, - тъй че пълното му ангажиране там щеше да го оголи, без да му донесе голяма изгода. Затова беше раздвоил силите си, изпращайки тролоците от десния си фланг към хълмовете - тролоците щяха да понесат тежки загуби, но щяха да държат Айез Седай притиснати - и изнасяйки шараите напред в бой с ядрото на войските на Бялата кула при реката.