Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Е, спечели — рече Леоканто. — Честито. Твърде съм покрусен.
— Оправдано — отбеляза Корабокрушителя. — Защото изведнъж се намери на моя кораб. А сега бих искал да чуя колко предлагаш, за да не те опека на шиш.
— Корабокрушителю! — прекъсна го Дракаша. — Докато не видя двете хиляди солария в ръцете си, тоя кораб е на всички адове, ама не и твой!
— А, формалност — отвърна старецът, плесна с ръце и робите му върнаха креслото обратно на баржата, явно за да бъде натоварено със злато.
— Капитан Дракаша — рече Коста, — благодаря ви за любезността, но знам кога е моментът да се оттегля…
— Дел, придружи благородния Калас и слугата му до една от нашите лодки. Благороднико Калас, каня ви да останете на вечеря в каютата ми. След това можем… да ви отпратим обратно.
— Задължен съм ви, капитане. — Коста се поклони по-ниско, отколкото изискваше приличието, и изчезна през входа заедно с Делмастро и Жером.
— Изкорми тоя малък хуй с мокри уши и задръж парите му! — рече на висок глас Корабокрушителя.
— И твоите ми стигат — отвърна Замира. — Освен това… доста съм запленена от идеята да убедя истински лашански барон, че ми дължи живота си.
Робите на Корабокрушителя прехвърляха торба след торба монети на палубата на „Вестоносецът“ — злато и сребро, докато не струпаха договорената цена в нозете на Замира. Гуилем щеше да ги преброи на спокойствие, разбира се, но Замира не се тревожеше от измама и подправяне. Торбите щяха да съдържат точно каквото трябва, по същата логика, която „Таврин Калас“ бе прегърнал минути по-рано. Корабокрушителя държеше десетина добре оборудвани наемници в укрепеното си имение в края на града, но ако измамеше капитан, щяха да го погнат цели взводове пирати, а времето, в което той е можел да бяга, бе твърде далечен спомен.
Дракаша остави „Вестоносецът“ в ръцете на стражите и робите му и след половин час отново бе на борда на „Орхидеята“, изпълнена с доволство, както винаги, когато продадеше плячката си. Едно усложнение по-малко, за което да се грижи — сега целият екипаж щеше отново да се събере на един кораб, дяловете щяха да се раздадат и кесията на кораба щеше да набъбне значително. Ранените бивши Вестоносци, които не бяха с тях при оплячкосването на „Земеродно рибарче“, представляваха малък проблем, но те до един избраха временното унижение на помиярската вахта пред другата възможност — да бъдат зарязани болни в Продигал.
— Равел, Валора — рече тя, когато ги завари седнали на сянка под бака да се хилят и бърборят с Дел и десетина моряци от екипажа. — Мина по-добре, отколкото очаквах.
— Със седем-осемстотин над онова, което можеше да получим иначе! — възкликна изненадано Гуилем.
— Толкова повече мазнинка ще прошари пържолата на всеки — рече Валора.
— Докато копелето хвърли пари да провери независимите търговци… — Дел вдигна вежда в смес от възхищение и невяра. — И когато открие, че никой не е докарвал лашански благородник и наблизо до Порт Продигал напоследък…
— Разбира се, че рано или късно Корабокрушителя ще проумее какво се е случило. — Коста махна снизходително с ръка. — Точно в това му е красотата. Точно тези надути, самовлюбени, ръсещи заплахи тиранчета… е, тях можеш да ги разиграваш като музикални пиески. Дори и след хиляда години той няма да позволи някой друг да разбере, че си го преметнал посред бял ден с толкова прост номер. А с печалбите, които трупа от разликата за всеки кораб, който вземе от теб, просто няма начин да нанесе ответен удар с нещо повече от сприхави думи.
— Корабокрушителя няма власт да принуждава, ако това му е хрумнало — рече Замира. — Обявявам делото за добре осъществено. Но това не значи, че можеш да се шматкаш така нагласен с тия дрешки цяла вечер. Връщай ги в склада.
— Разбира се… капитане.
— И независимо дали той си държи езика зад зъбите или не, искам вие двамата да се скриете от поглед, докато сме тук. И двамата сте под карантина на кораба.
— Какво? Ама…
— Убедена съм, че вероятно не е много умно да откопчавам твърде често от повода двойка като вас. Ще ви дам по нещичко отгоре от корабната каса за усилията ви.
— Е, така става. — Коста започна да сваля по-деликатните елементи от своя изискан костюм. — Аз и без това май нямам особено желание да ми резнат гърлото в някой сокак.