Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Действително, на другия ден младият човек дойде и аз намерих, че похвалите на господин Дандоло са напълно оправдани. Ние станахме приятели. Той имаше влечение към поезия, аз му показах някои от моите творби и когато на следния ден го посетих, той от своя страна също ми прочете няколко свои малки произведения, които приех за добре написани. Представи ме на своята леля, у която живееше със сестра си, и аз бях възхитен от нейната любезност и от приема, който ми оказаха. Когато бях насаме с него в стаята му, аз го попитах какво мисли за любовта.
— Не й придавам никакво значение — каза той, — а търся да се оженя, за да получа независима служба.
Завърнал се в двореца, казах на господин Дандоло, че сега вече може да уговори работата с граф Алгароти.
Той от своя страна разговарял с Карло, който отговорил, че в момента не може да отговори нито с да, нито с не, тъй като не е видял своята бъдеща съпруга, не е говорил с нея и не се е осведомил за всичко, което се отнася до нея. Впрочем графът бе готов да поръчителствува за своя кръщелник, което значи, че бе готов да гарантира четирите хиляди дуката на съпругата, ако зестрата й струваше толкова. След тези преговори дойде и моят ред.
Понеже господин Дандоло бе казал на Карло, че грижите по тази работа съм поел изцяло аз, той ме потърси и ме запита кога ще имам любезността да го запозная с младото момиче.
— На този и този ден — му казах аз, — но за това трябва да се пожертвува цял ден, защото бъдещата ви съпруга живее на двадесет мили оттук. Ще обядваме с нея и вечерта ще се върнем обратно за спане във Венеция.
Той ми обеща на разсъмване да бъде на заповедите ми и ние се разделихме. Веднага изпратих бърз пратеник до пастора, който да го предизвести, че ще го посетя с един приятел и че искаме да обядваме тримата заедно с неговата племенница.
На уговорения ден Карло дойде точно навреме и аз имах грижата да му разкажа по пътя, че преди около месец се бях запознал при едно пътуване до Местре с едно младо момиче и с нейния чичо и че аз сам бих се оженил за нея, ако имах сигурна служба и можех да й гарантирам нейните четири хиляди дуката. Не смятах за нужно да се разпростра по-нататък с моите поверителни съобщения.
Пристигнахме при добрия пастор два часа преди обяд. Четвърт час по-късно се появи Кристина със съвсем свободно държане. Тя поздрави чичо си с „добър ден“ и ми каза, че се радва много да ме види отново. Карло само й кимна с глава и тя ме попита дали и той е писар като мен. Карло й отговори, че е писар в Раджонато и тя, за да не се покаже невежа, се направи, че го разбира.
— Искам — каза ми тя, — да ви покажа моя почерк и тогава ще посетим майка ми, ако ви е приятно.
Възхитена от похвалата, която даде Карло на почерка й, когато узна, че едва преди месец се е научила да пише, тя ни покани да я последваме. По пътя Карло я попита защо е чакала чак до деветнадесетата си година, за да се научи да пише, и тя незабавно отговори:
— Първо, господине, какво ви интересува това? И второ, аз не съм на деветнадесет години, а само на седемнадесет.
Карло я помоли за извинение, като се усмихна на грубия й тон.
Тя бе облечена като просто селско момиче, но много чисто. На ръцете и шията си носеше своите великолепни златни верижки. Казах й да ни подаде ръцете си и тя го стори, като хвърли послушен поглед към мен. Намерихме майка й, която някакво болезнено страдание в бедрата я бе приковало в леглото. Един добре изглеждащ мъж, който седеше до болната, стана при нашето влизане и прегърна Карло. Оказа се, че този господин е лекарят и това ми направи удоволствие.
След като зарадвахме добрата жена с обичайните комплименти, лекарят запита Карло за сестра му и леля му. Понеже се заговори за сестра му, която боледуваше от някакво странно страдание, Карло помоли лекаря да поговорят настрани и те излязоха. Останал сам с майката и дъщерята, която бе седнала на леглото й, аз похвалих Карло, неговото поведение, нравите му, неговата сръчност и възхвалих щастието на жената, която небето му е определило за съпруга. И двете потвърдиха моите похвали.
Понеже нямах никакво време за губене, казах на Кристина да бъде внимателна на масата, защото е възможно той да е именно съпругът, който небето й е отредило.
— На мен?
— Да, на вас. Той е рядък младеж и с него ще бъдете много по-щастлива, отколкото с мен и тъй като лекарят го познава добре, от него ще можете да научите всичко, което поради липса на време аз сега не мога да ви разкажа.
Представете си мъката, която това ми обяснение следваше да й причини, и моята изненада, когато видях колко спокойно и съвсем равнодушно тя прие това съобщение! Това задържа сълзите, появили се издайнически на очите ми. След като помълча около минута, тя ме попита дали съм убеден, че този красив младеж ще я поиска. Този въпрос, който ми доказа състоянието на Кристининото сърце, ме успокои и разпръсна мъката ми. Видях, че все пак не съм я опознал достатъчно добре! Казах й, че такава, каквато е, тя не може да не се хареса всекиму.