Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

От киманията и виковете на одобрение Хо разбра, че — както казваше Су — твърде дълго време е бил отдръпнат от останалите. Как малкото им братство от учени и магове можа да стигне дотук? Да нарочват „съгледвачи“ за наказване, да се въоръжават, да всяват страх? Хората, които биха говорили против Ят, очевидно бяха твърде отвратени, за да си направят труда дори да слязат. Като него.

— Не знаем какво може да стане, Ят. Твърде е опасно.

— Млъкни! Ти се злепостави, Хо. Заговорничиш с малазанските си сънародници.

— Малазански? Аз съм от Ли Хенг, Ят.

— Именно. От самото средище на Малазанската империя.

Ят направи знак на копиеносците да подкарат пленниците напред. Сесин застана между Ят и двамата, ръцете му потрепваха на хълбоците. Хо можеше само да гледа вторачено — твърдението на събеседника му разкриваше смайващо невежество. Как някой би могъл да си проправи път с аргументи през подобна пропаст?

— Ят — продължи Хо и последва множеството, — ти знаеш за Малаз и Кюон Тали приблизително толкова, колкото аз знам за Седемте града! Много хора на материка смятат малазанците за потисници, точно като теб!

Ала високият жрец от Седемте града вече не слушаше.

Заобиколен от копиеносците, Печалния погледна Хо:

— Какво ще стане?

— Мълчи — предупредиха го някои от стражите. Той не им обърна внимание.

— Просто ще ви… покажат нещо. Не е опасно във физически смисъл.

Устата на Печалния се изви надолу и той загрижено погледна на другата страна:

— И аз съм донякъде любопитен.

Хо забеляза, че Су наблюдава и двамата с голям интерес, а проницателните й очи ги проучват. Миг по-късно тя се изсмя с грак, извърна глава към Хо, усмихна се както по-рано, докосна закривения си нос отстрани и намигна.

— Какво има? — промърмори той.

— Надушвам нещо друго. Отне ми известно време да си го спомня. Беше много отдавна на Съвета на всички кланове.

— Какво?

— Ще видиш. Ти и Ят, струва ми се. Ха!

Хо изсумтя.

— Още от игричките ти.

— Ха!

Пътеката водеше до процеп в каменната стена на пещерата. Утъпкани стъпала от пръст слизаха през тясната пукнатина до друга пещера, издълбана в слоестата изсъхнала утаечна скала, която съдържаше рудата отатарал. Копиеносците избутаха Почерпката и Печалния напред, където чакаха Ят и Сесин. Зад тях пътека в пръстта се издигаше към отсрещната стена, изглежда образувана от гладка стъклообразна скала.