Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Свиване на рамене.

— Не…

— Ха! Сляп глупак! Не си кой знае какъв интригант… — тя въздъхна. — Е, добре, всички ние си имаме силни и слаби страни. Предполагам, че просто трябва да работя с материала, с който боговете са ме проклели и ми се подиграват.

Хо спря рязко.

— Твоите намеци и мъгляви заявления може и да впечатляват останалите, Су, но аз нямам време за тях.

Вещицата го застигна, както се беше загледал настрани.

— Охо! Някакъв живец! Все пак у тебе е останало нещо от гръбнака!

Хо се въздържа от забележката, че точно тя не би трябвало да говори за гръбнаци. Той взе напълнена лампа от една близка ниша, запали я от друга и после отиде до стръмно спускащ се страничен тунел, снабден с въже за слизане. Той поведе, а Су недоволно пуфтеше надолу. Камъчетата, които подритваха, отскачаха и трополяха по наклона толкова надалеч, че звукът им се губеше в тъмното. Нагоре по тунела лъхна постоянен поток от горещ влажен въздух и докосна пламъка на светилника.

— Добре — изрече Хо най-накрая — какво искаше да кажеш с тези думи?

Крякане от мрака над него.

— Ха! Необходимо ти е повече време от комуто и да било, за да признаеш, че и ти си човек като останалите от нас, нали? Съвсем разбираемо е! Ха!

Хо забави слизането си. Дали тая вещица просто пуска стрели в тъмното? Всяка от тях обаче попада толкова неприятно близко…

— Нямам и представа за какво говориш.

Зад него тояжката отекна от пръстта.

— О, стига! Рудата спира всякакви нови действия, но старите остават! Аз… те надушвам, Хо.

Кралице, не. Той замръзна.

— Не е любезно, Су. Все пак тук долу водата е съвсем малко.

Издълженото лице на старицата се показа в потрепващата светлина на лампата. Пламъкът танцуваше в черните й очи; тя се усмихна заговорнически.

— Надушвам в теб стария ритуал, магус. Забранения. Как успя? Всички смятат, че е изгубен.

Тъй и трябва да си остане. Той се дръпна и заслиза.

— Нямам представа за какво говориш.

— Много добре! Така да е. Изглежда тук, долу, доверието не достига, досущ като предприемчивостта. Не те упреквам за предпазливостта ти. Ти обаче можеш да приключиш тукашната комедия, ако го поискаш. Просто изкарай наяве частица от това, което е вътре, магус. Вярвам, че е възможно, въпреки рудата.

Възможно! Да, може и да е възможно — и да доведа безумието със себе си! А аз изпитвам силно отвращение към безумието, вещице. Много силно.