Драконите на сломеното слънце [bg]

Първата учителка придружи лейди Камила до болницата — отделна постройка, разположена в имота на Цитаделата. Нощта бе хладна, необикновено хладна за това време на годината. Златна Луна се загледа към звездите и бледата луна, към която така и не бе успяла да навикне и която неизменно съглеждаше с уплаха и смущение. През тази нощ се взираше към звездите, но сега те й се струваха дори по-отдалечени от обичайното. За пръв път обаче погледна отвъд тях, към празната мрачина, която ги обгръщаше.

— Както обгръща и нас — каза и потръпна.

— Не ви разбрах, Първа учителко? — обади се лейди Камила. — На мен ли говорехте?

Поне в един период от живота си двете жени се бяха изправили една срещу друга. Когато Златна Луна взе решението да издигне Цитаделата на светлината в Скелсий, лейди Камила се бе противопоставила. Вярна на Соламнийския орден, жената-рицар все още не бе загубила вярата си в старите, отдавна заминали си богове и изпитваше силно подозрение и недоверие към това така наречено „могъщество на сърцето“. Сетне бе станала свидетелка на неуморните усилия на мистиците в Цитаделата да донесат добро на света и светлина всред мрака. И постепенно заобича и започна да уважава Златна Луна. Беше готова да стори всичко за Първата учителка, както имаше обичая да казва, и го беше доказала на практика, влагайки огромно старание и купища пари, за да открие изгубеното дете, скъпо на Златна Луна, но изчезнало безследно преди цели три години, чието име избягваха да споменават на глас, за да не я натъжават.

Златна Луна често мислеше за това дете, особено когато се разхождаше по брега.

— Не беше нещо важно — рече тя. — Простете ми, лейди Камила. Зная, че навярно съм ужасна компания.

— Ни най-малко, Първа учителко — отговори жената-рицар. — Струпало ви се е много.

Двете продължиха разходката си към болницата в мълчание.

Самата болница, разположена в един от централните кристални куполи на Цитаделата, представляваше огромна зала, изпълнена с легла, които се простираха в дълги редици от двете страни на пътека. Във въздуха се носеше сладкият аромат на билки, а леката музика добавяше към атмосферата и своите целебни качества. Лечителите сновяха между болните и използваха могъществото на сърцето, за да ги лекуват — могъщество, което Златна Луна за пръв път бе открила в себе си, изцелявайки умиращото джудже Джаспър Огнената Наковалня.

Оттогава досега беше извършила множество чудеса, или поне така твърдеше мълвата. Изцеляваше онези, за които твърдяха, че няма надежда, наместваше кости в премазани тела само с едно докосване на ръката, възстановяваше живота в парализирани крайници, възвръщаше зрението на слепци. Чудесата, които вършеше, бяха не по-малки от онези по време на службата й в чест на Мишакал. Възможността да помага и да облекчава страданията на хората я изпълваше с благодарност, но при все това изцеляването не й бе донесло същата радост, както когато двете с богинята бяха работили съвместно, когато бе получила своя дар за пръв път.