![Драконите на сломеното слънце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/4/drakonite-na-slomenoto-slnce-bg-download.jpg)
Драконите на сломеното слънце [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 954-761-174-7
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на сломеното слънце [bg]». Краткое содержание книги:
Преди година — или горе-долу толкова — способностите й бяха започвали да отслабват. В началото отдаваше загубата на напредналата си възраст. Ала не само тя изпитваше затруднения да лекува — същото се случваше и с останалите мистици.
— Сякаш някой е дръпнал завесата между мен и пациента — каза й разстроено един от младите лечители. — Опитвам да дръпна завесата настрани, но се появява следваща и следваща. Вече не мога да достигна до болните.
Пръснатите из цял Ансалон учители на Цитаделата изпращаха съвсем същите сведения за страшното явление. Някои го отдаваха на драконите, други — на Рицарите на Нерака. Сетне до тях започна да достига информация, че и мрачните мистици са почувствали отслабването.
Златна Луна попита своя съветник Огледало — също и пазител на Цитаделата, дали не смята, че Малис има нещо общо с всичко това.
— Не, Първа учителко, не смятам така — отговори Огледало. По това време той обладаваше човешката си форма на красив юноша със сребриста коса. В очите му имаше тъга и безпокойство — очи, които съдържаха в себе си мъдростта на цели векове. — Самият аз също чувствам, че магическите ми сили отслабват. Сред драконите се говори, че враговете ни изпитват сходни трудности.
— Значи все пак си има и добра страна — каза тя.
Огледало остана мрачен.
— Страхувам се, че не, Първа учителко. Тиранинът, който усеща, че властта му се изплъзва, не отслабва хватката си, а я затяга.
На прага на болницата Златна Луна спря. Леглата бяха пълни с пациенти — някои спяха, други разговаряха, а трети четяха. Атмосферата бе изпълнена с мир и покой. Лишени до голяма степен от способностите си, лечителите отново се бяха върнали към изпитаните билкови рецепти, използвани в дните веднага след Катастрофата. Във въздуха се носеше мирисът на градински чай и розмарин, на лайка и мента. Чуваше се съвсем лека музика. Чак сега Златна Луна усети с пълна сила влиянието на спокойното уединение и сърцето й успя да се отпусне. Може би това беше мястото, където лечителят щеше да успее да излекува сам себе си.
Забелязала влизането на Първата учителка, една от главните лечителки веднага се приближи да я посрещне. Поздравът й, от чиста необходимост, беше съвсем тих, за да не се тревожат пациентите от суматохата и вълнението. Жената изрази радостта си от появата на Златна Луна и изумено се вторачи в лицето й.
Първата учителка отвърна с няколко учтиви думи и побърза да се извърне, за да се спаси от щателното оглеждане. Тя попита как се чувстват пациентите.
— Нощта е спокойна — отговори лечителката, докато я водеше навътре. — Имаме много болни, но за щастие само една малка част са в критично състояние. Имаме бебе, страдащо от круп, рицар със счупен по време на турнир крак и млад рибар, спасен от удавяне. Останалите се възстановяват бързо.
— Как е сър Уилфър? — попита лейди Камила.
— Кракът му зараства, милейди — отвърна лечителката, — но все още се чувства отпаднал. Настоява, че е готов да си тръгне, а не мога да го убедя, че ще бъде най-добре да остане още няколко дни до пълното си оздравяване. Зная, че тук изпитва ужасна скука, но ако вие…
— Ще поговоря с него — кимна лейди Камила.
Тя тръгна надолу покрай редиците легла. Повечето пациенти идваха от външните райони на Цитаделата, най-вече от градчетата и селата на Скелсий. Хората познаваха възрастната Златна Луна, понеже учителката често посещаваше домовете им. Ала не бяха виждали новата, младата Златна Луна. Повечето я смятаха за случаен посетител и не й обръщаха сериозно внимание, за което тя изпитваше силна благодарност. В далечния край на отделението беше люлката с бебето и неговата бдяща майка. Детето още кашляше и плачеше с почервеняло от треската лице. Лечителите вече бяха приготвили купа с билки, към които щяха да добавят гореща вода. Парата щеше да навлажни дробовете и да облекчи кашлицата на бебето. Златна Луна се приближи с намерението да размени няколко окуражителни думи с майката.
Докато приближаваше люлката, забеляза, че над плачещото дете се е навела и нечия друга фигура. В началото я взе за някой от лечителите. Не разпозна лицето, но в крайна сметка не беше идвала тук от много седмици. Навярно бе някой от новите ученици…
Златна Луна забави крачка. Спря напълно на около три легла преди бебето и неговата майка и се улови за дървената табла на едно от тях, за да не падне.