![Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/5/3/sblsk-na-krale-a-clash-of-kings-bg-download.jpg)
Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]». Краткое содержание книги:
На този фон перипетиите на едно малко момче не изглеждат от значение, но все пак отразяват живота на простолюдието в тези размирни времена.
Оттатък тясното море пък има една кралица, която търси начин да се завърне в родината, която никога не е виждала. Денерис е и майка на трите дракона, а са изминали повече от 300 години от смъртта на последния жив дракон. Те растат, а заедно с тях започва да се завръща и магията — загубила голяма част от силите си.
Сянка, родена от „червена светлина“ щъка из света, носейки тайнствена смърт, а пред Кралския чертог ще се изпъне дебела верига, за да попречи на флотата да се спаси от зелените пламъци на адския огън…
Но пред покоите си завари Ъдъридс Вейн да я чака с две облечени в сиво сестри със забулени лица. Виждаха се само очите им. Кейтлин веднага разбра защо са тук.
— Нед?
Сестрите сведоха погледи. Ъдъридс каза:
— Сир Клеос го донесе от Кралски чертог, милейди.
— Заведете ме при него — заповяда тя.
Бяха го положили върху груба дървена маса и го бяха покрили със знаме. Бялото знаме на дома Старк, с герба със сивото вълчище.
— Трябва да го видя — каза Кейтлин.
— Останали са само костите му, милейди.
— Трябва да го видя — повтори тя.
Една от сестрите на мълчанието отви знамето.
„Кости — помисли Кейтлин. — Това не е Нед, това не е мъжът, когото обичах, бащата на децата ми.“ Ръцете му бяха прибрани над гърдите, пръстите на скелета бяха свити около дръжката на някакъв дълъг меч, но това не бяха ръцете на Нед, толкова силни и пълни с живот. Бяха облекли костите във връхното палто на Нед, във финото бяло кадифе със знака на вълчището над сърцето, но нищо не бе останало от топлата плът, на която бе полягала главата й толкова нощи, от ръцете, които я бяха прегръщали. Главата му бе прикрепена към тялото с тънка сребърна жичка, но един череп прилича на всеки друг, а в тези празни кухини тя и следа не намери от тъмносивите очи на своя лорд, очи, способни да са меки като мъгла и да са твърди като камък. „Дали са очите му на враните“ — спомни си тя.
Кейтлин се обърна.
— Това не е неговият меч.
— Лед не са ни го върнали, милейди — каза Ъдъридс. — Само костите на лорд Едард.
— Предполагам, че трябва да съм благодарна на кралицата за това.
— Благодарна на Дяволчето, милейди. Това е негово дело.
„Един ден ще им благодаря на всички.“
— Благодаря ви за службата, сестри — каза Кейтлин, — но трябва да ви възложа друга задача. Лорд Едард беше Старк и костите му трябва да намерят покой под Зимен хребет. — „Сега ще му направят статуя, негово каменно подобие, което ще седи в тъмното с едно вълчище в нозете и меч на коленете.“ — Погрижете се сестрите да получат свежи коне и каквото още ще им трябва за път — каза тя на Ъдъридс Вейн. — Хол Молън ще ги придружи до Зимен хребет като капитан на гвардията. — Погледна отново костите, единственото, което бе останало от съпруга й и любовта й. — Сега ме оставете всички. Тази нощ ще остана сама с Нед.
Жените в сиво сведоха глави. „Сестрите на мълчанието не говорят с живите — припомни си Кейтлин, — но някои казват, че могат да говорят с мъртвите.“ И как им завидя за това…
ДЕНЕРИС
Завеските предпазваха от прахта и горещината по улиците, но не можеха да я предпазят от разочарованието. Дани се качи вътре изтощена и благодарна за спасението от морето на картянските очи, в което можеше да се удави. „Отворете път — ревеше Джого на тълпата от гърба на коня си и плющеше с бича, — отворете път, път отворете за Майката на драконите.“
Отпуснат в прохладата на сатенените възглавнички, Ксаро Ксоан Даксос наля рубиненочервено вино в бокалите от нефрит и злато с уверени ръце въпреки поклащането на паланкина.
— Виждам дълбока тъга, изписана на лицето ви, светлина на обичта ми. — Подаде й бокал. — Възможно ли е да е тъга по изгубен сън?
— По закъснял сън по-скоро. — Стегнатият сребърен нашийник я давеше за гърлото. Тя го откопча и го хвърли настрана. Нашийникът бе украсен с вълшебен аметист, за който Ксаро се кълнеше, че щял да я предпазва от всички отрови. Чистородните бяха известни с това, че поднасят отрова на онези, които смятат за опасни, но на Дани бяха дали само чаша вода. „Изобщо не видяха кралица в мен — помисли тя с горчивина. — Бях само едно следобедно забавление, момиченце на кон с любопитно домашно животинче.“
Регал изсъска и впи острите си черни нокти в голото й рамо, докато Дани протягаше ръка за виното. Тя изохка и го премести на другото си рамо, където можеше да дере дрехата й вместо кожата. Беше се облякла по картския обичай. Ксаро я предупреди, че Въздигнатите ще откажат да слушат дотрачка, затова се бе погрижила да се яви пред тях в свободно скроен зелен брокат с едната гърда оголена, с посребрени сандали на краката и с коланче от черни и бели перли на кръста. „Такава помощ ми предложиха, че гола можех да им се явя. И трябваше да го направя.“ Отпи дълбоко.
Потомци на древни крале и кралици на Карт, Чистородните командваха Градската стража и флотата галери, която държеше протоците между моретата. Денерис Таргариен беше поискала тази флота, или поне част от нея, както и част от войниците им. Поднесе традиционния жертвен дар в Храма на паметта, предложи традиционния подкуп на Пазителя на дългия списък, изпрати традиционните фурми на Отварящия Портата и накрая получи традиционните сини копринени пантофи, поканата за Залата на Хилядата трона.