Ловци на мамути

След първата нощ, когато Айла обеща да не допусне вълкът да нарани когото и да е било, тя реши да го обучи внимателно и целенасочено. Навремето бе започнала да обучава Уини съвсем случайно. Първото и качване на гърба на кобилата беше импулсивно и тя не си даваше сметка, че колкото повече яздеше коня, толкова повече интуитивно усвояваше умението да го управлява. Макар че вече осъзнаваше сигналите, които беше разработила и които използваше съзнателно, средствата и за управление бяха до голяма степен интуитивни и Айла смяташе, че Уини и се подчинява, защото има желание за това.

Обучението на пещерния лъв беше донякъде по-целенасочено. По времето, когато намери нараненото лъвче, тя вече знаеше, че едно животно може да бъде насърчено да изпълнява нейните желания. Първите и усилия бяха насочени към овладяване на необузданата нежност на малкото лъвче. Нейното обучение се крепеше на обичта, така, както се отглеждаха децата в Клана. Внимателното му поведение възнаграждаваше с нежност и решително го отблъскваше или ставаше и се отдалечаваше, когато то забравеше да скрие ноктите си или игрите му станеха прекалено груби. Когато, силно възбудено, лъвчето се хвърляше към нея с необуздан ентусиазъм, тя го приучи да спира щом вдигне ръка и каже „Спри!“ със заповеден тон. То така добре усвои този урок, че дори когато стана голям пещерен лъв, висок почти колкото Уини и по-тежък от нея, командата на Айла бе достатъчна, за да го спре. Тя винаги възнаграждаваше послушанието му с нежни милувки и почесвания, а понякога и с прегръдка, която завършваше с претъркулване по земята. Когато порасна, лъвът научи много неща, включително да ходи на лов с нея. Айла скоро осъзна, че за децата би било полезно да разберат някои от привичките на вълците. Започна да им разказва истории от времето, когато се учеше да ловува и изучаваше навиците на вълците заедно с другите месоядни животни. Тя им обясняваше, че вълчите глутници имат водачка и водач, както Мамутоите, и им разправяше, че вълците общуват посредством определени пози и жестове, които съчетават с гърлени звуци. Заставаше на колене и на ръце и им показваше позата на Водача — високо вдигната глава, наострени уши и изпъната опашка — после позата на този, който се приближава към водача — приведен малко по-ниско, лижещ муцуната на водача — като имитираше звуците изключително правдоподобно. Описваше начина, по който вълците предупреждават враговете си да стоят настрана и демонстрираше игриво поведение. Често пъти вълчето също участваше.