Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Изненадата му бе толкова голяма, че се спъна в собствената си обувка и се просна на земята. Завъртя се и седна на пътеката, след което заотстъпва панически.
Дебнещите очи не бяха изчезнали. Не си ги бе въобразил. Измежду сенките го наблюдаваха искрящи жълти очи.
В тишината дочу ниско ръмжене, звярът излезе от дълбоките сенки и застана в сумрака между гората и езерото. Беше огромен — може би двойно по-голям от вълк, с широк гръден кош и набит врат. Пристъпи внимателно напред, свел глава, искрящите му очи не се отлепяха от Фридрих.
Съществото го дебнеше.
Фридрих изкрещя и трескаво се изправи на крака, плю си на петите и хукна презглава в другата посока. Страхът му даваше криле, вече не чувстваше тежестта на годините. Бързият поглед през рамо го убеди, че съществото е по-бързо от него и бързо скъсява дистанцията.
Още по-страшното бе, че измежду сенките заблестяха още и още чифтове искрящи очи.
Бяха излезли на нощен лов.
Фридрих бе тяхната плячка.
Виещият звяр стовари тежката си лапа върху гърба на Фридрих, който остана без дъх. Просна се по лице на земята. Продължи с опитите си да се измъкне от звяра, който обаче не го изпускаше. Разяреното същество докопа раницата му, раздра я с един мощен удар, целящ да достигне до гърба на жертвата.
Фридрих си представи разкъсаното си на парчета тяло.
Разбра, че ще умре.
ПЕТДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
В ОТЧАЯНИЯ СИ ОПИТ ЗА БЯГСТВО Фридрих нададе истеричен вик. Съществото, също с вой, се хвърли върху гърба му и разкъса раницата му, но не стигна до месо. Багажът на Фридрих се оказа единствената му преграда пред огромните остри зъби. Тежестта на дивия звяр го притискаше към земята, мощните предни крака се бяха вкопчили в тялото му като клещи, той не можеше да помръдне, камо ли да побегне.
В отчаянието си Фридрих пъхна ръка под тялото си, за да се опита да се добере до ножа. Пръстите му се вкопчиха в дръжката и освободиха острието. Без да губи нито секунда, той се извъртя и го заби в тялото на звяра. Уцели кокалестата раменна става, без да нанесе кой знае какви поражения. Замахна отново, но този път не улучи. Борейки се на живот и смърт, направи последно усилие и се завъртя, за да може, когато нанесе нов удар, да хукне в противоположната посока.
Тъкмо когато се канеше да се метне встрани, спасявайки се макар и за миг, в схватката се включиха още зверове. Фридрих отново нададе вик, ножът му се развилия във въздуха, опитваше се да предпази лицето си с длан. Успя да се изправи на четири крака, в следващия миг един от новите нападатели се метна отгоре му.
Фридрих видя как книгата изпада от вътрешния джоб, който бе пришил към раницата си. Острите зъби бяха разкъсали скритата преграда. Зверовете се втурнаха към книгата. Единият я захапа и започна разярено да мята глава като вълк, разкъсващ заек.
Към него летеше поредната зловеща твар, в мрака проблеснаха влажни зъби. Изведнъж косматата глава отскочи назад. Фридрих усети по лицето и врата си внезапно пръснала топла кръв. Всичко стана напълно неочаквано и бе безкрайно объркващо.
— Във водата! — чу се нечий вик. — Скачай във водата!
Фридрих се въртеше и гърчеше като бесен на земята, за да се изскубне от озъбеното чудовище. Определено нямаше намерение да се хвърля във водата. Не искаше да се удави, притиснат от тъй жестоки животни. Това беше любимият номер на зверовете в блатото — да те подмамят във водата, където да те удавят. Да скочи във водата беше последното, което Фридрих би направил.
Пред очите му проблесна меч, едва не го лизна по челото, чу се свистене, при всеки мощен удар едно от чудовищата падаше разсечено на земята — миг преди да впие острите си зъби във Фридрих. По земята плиснаха смърдящи хлъзгави вътрешности, които го опръскаха по краката.
Непознатият с меча обкрачи изумения златар и започна да нанася бързи и точни удари с грация, с каквато бедният майстор никога не бе виждал да се държи оръжие. Мъжът почти го закриваше с тялото си и посрещаше неспирния поток от нови и нови зверове, всичките озъбени и ревящи.
От гората изскачаха още и още. Хвърляха се върху спасителя на Фридрих с умопомрачителна бързина и ужасяваща решителност, жадни за плътта му. С периферното си зрение Фридрих мярна още един боец встрани, дори му се стори, че има и трети, но в настъпилия хаос не можеше да каже със сигурност колцина му се бяха притекли на помощ. Пронизителното ръмжене, звънкият вой и боботещият рев бяха оглушителни. Един от тежките зверове се метна странично върху златаря, но той успя да го прониже с ножа си. Едва после видя, че съществото вече е обезглавено.
Щом вторият непознат се включи в боя, първият стисна Фридрих за ризата, изправи го на крака и го метна в езерото. Всичко стана толкова светкавично, че скулпторът нямаше време да реагира, добре поне, че в последния момент, преди да потъне под повърхността, успя да вдиша. Миг по-късно беше под водата и не можеше да определи кое е горе и кое — долу.