Нож от блянове

Кацуан кимна и промълви почти на себе си:

— Така си и мислех.

Това пък какво трябваше да означава?

Камъкът си имаше всичките украси, достойни за палат, от копринените гоблени и скъпите килими по коридорите, от Тарабон, Алтара и самия Тийр, до златните стойки, крепящи светилниците с огледала. Раклите покрай каменните стени можеше да са за нещата, нужни на слугите за чистене, но бяха от скъпо дърво, повечето с резба и винаги с ръбове със златен варак. В нишите стояха купи и вази от порцелан на Морския народ, тънки като дървесни листа и многократно по-ценни от теглото си в злато, и масивни, обсипани със скъпоценни камъни статуетки: златен леопард с рубинени очи, който се мъчеше да събори сребърен елен с обсипани с перли рога, на височина цял разтег, златен лъв, още по-висок, със смарагдови очи и огнекапки вместо нокти, и други, толкова пищно обсипани с драгоценни камъни, че металът под тях не се виждаше. Слуги и слугини в ливреи и рокли на черни и златни ивици се кланяха или приклякаха в реверанс, докато Ранд се изкачваше нагоре през Камъка, а тези, които го разпознаваха, се кланяха доземи. Някои се ококорваха, щом видеха пристъпващите след него Деви, но изненадата им ни най-малко не забавяше проявата на дълбока почит.

Въпреки всичките дворцови украси Камъкът все пак беше пригоден за война, както отвън, така и отвътре. На всяко пресичане на два коридора на тавана имаше амбразури за стрелба. Стените между гоблените бяха нацепени с тънки отвори за стрелци, под ъгъл, тъй че да покриват коридорите в двете посоки, и ни едно от виещите се стълби-ща не беше без цепнатини, направени така, че стълбището да бъде засипано от дървени и метални стрели. Само един враг досега бе успял със сила да проникне в Камъка, айилците, а те бяха помели съпротивата твърде бързо, за да успее някой от защитниците да се включи в играта, но всеки друг враг, който успееше да влезе в Камъка, щеше да плати с кръв за всеки коридор. Само дето Пътуването завинаги беше променило облика на войната. Пътуването, както и Огнените цветя, и още толкова други неща. Кръвнината все пак щеше да се плати, но каменните стени и високите кули вече не можеха да задържат нападател. Аша’ман бяха превърнали Камъка в нещо толкова отживяло, колкото бронзовите мечове и каменни брадви по времето на Разрушението. Най-старата крепост на човечеството вече беше реликва.

Връзката с Аланна го водеше все нагоре и нагоре, докато не стигна до високи лъскави врати със златни леопарди за брави. Беше от другата страна. Светлина, как му се повръщаше! Ранд се стегна, дръпна едното крило и пристъпи вътре, като остави Девите на стража. Мин и другите го последваха.