Нож от блянове

— Я, ами че кой можеше да ви очаква, милорд Дракон? — Натърти на титлата му. — Каква изненада, нали, милорд Асторил? — Значи все пак не беше предупредила никой друг. Интересно.

— Много приятна изненада — каза старият мъж, стана, поклони се и погали намаслената си остра брада. Лицето на Върховния лорд Асторил Дамара беше сбръчкано, провисналата до раменете коса — прошарена и оредяла, но гърбът му беше изправен и тъмните му очи гледаха остро. — От толкова време очаквам с нетърпение този ден. — Отново се поклони, този път на Кацуан, а после и на Нинив. — Айез Седай. — Твърде учтиво за Тийр, където преливането, че и самите Айез Седай бяха извън закона, преди Ранд да промени това.

Дарлин Сиснера, Върховен лорд и Стюард на Тийр в името на Преродения Дракон, със зелено копринено палто на жълти ивици по ръкавите и с позлатени ботуши, беше малко по-нисък от Ранд, с късо подкастрена коса и остра брадичка, широк нос и сини очи, рядкост за Тийр. Очите му се ококориха, щом се обърна и прекъсна разговора си с Каралайн Дамодред до камината. Кайриенската благородничка накара Ранд да трепне, въпреки че беше очаквал да я види тук. Литанията, с чиято помощ изковаваше в огън душата си, за малко щеше да потече в главата му, но той успя да я заглуши. Ниска, слабичка и бледолика, с големи тъмни очи и малък рубин, поклащащ се на челото й от златната верижка, вплетена в черната коса, падаща на вълни до раменете й, тя беше самата двойничка на братовчедка си Моарейн. На всичко отгоре беше облечена в дълго синьо палто, извезано на златни спирали освен водоравните ивици червено, зелено и бяло, спускащи се от яката до пешовете, впити зелени бричове и сини ботуши с високи токове. Явно модата наистина се беше разпространила. Все пак тя приклекна в реверанс, макар да изглеждаше непривично в това облекло. Луз Терин отново си затананика и Ранд съжали, че няма лице, та да го зашлеви. Моарейн беше спомен, който да втвърдява душата му, не за тананикане.

— Милорд Дракон — каза Дарлин и много сдържано се поклони. Не беше от тези, които са навикнали първи да проявят вежливост. На Кацуан изобщо не се поклони, само я погледна рязко, след което като че ли изобщо я пренебрегна. Беше го задържала за известно време с Каралайн в Кайриен, като „гости“. Нямаше да го забрави, нито дай гопрости. По негов жест двете слугини бързо се раздвижиха да им поднесат вино. Както можеше да се очаква, Кацуан с нейното лишено от възраст лице получи първия бокал, но изненадващо, на Нинив връчиха втория. Прероденият Дракон беше едно, но жена, носеща пръстена с Великата змия — съвсем друго, дори и в Тийр. Кацуан отметна качулката си и се отдръпна до стената. Не й беше много привично да се отдръпва. Но пък оттам лесно можеше да наблюдава всички. Аливия се намести до вратата, явно по същата причина. — Радвам се, че ви виждам в по-добро състояние от предишния път — продължи Дарлин.

— Оказахте ми голяма чест. Макар че заради нея все още мога да си изгубя главата, ако вашите Айез Седай не покажат малко повече напредък, отколкото досега.