Мъртвите сибирски полета

Той вдигна чашата, но веднага я дръпна настрана, като че си спомни нещо.

— Клариса — бе последната му дума, — не искам да умра, без да те видя още веднъж. Като си помисля за тебе, не мога да умра в тази къща.

Той изтича напред.

— Трябва да се простя с нея, а после да отида в парка и там да свърша с живота си.

Той излезе от стаята си с тихи стъпки и се отправи по стълбите към стаята на дъщеря си.

Франциска още не беше се облякла, та бе по сутрешна роба.

— Не мога да ти отворя, тате — каза тя през открехнатата врата, като разбра, че той иска да влезе вътре.

— Трябва да поговоря с тебе по много важни работи. Няма защо да се срамуваш от баща си, Клариса, пусни ме.

— Тогава днес ще направя изключение. И тя отвори вратата.

Когато Ягодкин влезе вътре, улови за ръката Клариса, или по-право казано — тази, която мислеше за Клариса, и започна да я целува.

— Аз дойдох да се простя с тебе, дете мое — каза най-после той.

— Да се простиш с мене? Нима смяташ да заминеш някъде!

— Много важни работи ме принуждават да напусна Петербург за дълго време. Ще си спомняш ли за мене, Клариса, в случай че се забавя по-дълго време.

— Но къде ще отпътуваш? — запита тя. — Нима е толкова далеч, че не можеш да вземеш дъщеря си със себе си?

— Много далеч е — каза Ягодкин. — Ти си още много млада за такъв път.

— Искаш значи да ме оставиш съвсем сама — каза Клариса.

— Времето тогава ще минава много бавно за мен.

— Ти ще намериш с какво да се забавляваш. Прощавай, дете мое, спомняй си за мене и бъди добра и благородна, каквато беше досега.

Без да дочака отговора й, той излезе от стаята и напусна къщата. Носеше в джоба си пълен револвер и го стискаше здраво в ръката си.

Денят беше един от най-красивите през тази зима. Смразеният сняг блестеше като брилянт, а по замръзналите стъкла на прозорците играеха бели отражения.

— Сякаш и сам Бог иска смъртта ми да е тежка, светът никога не ми се е виждал така хубав, както днес.

На ъгъла на улицата той взе една тройка и заповяда на кочияша да кара в Екатерининския парк.

Когато остана сам, Ягодкин избра най-скритото място и извади револвера от джоба си. С трепереща ръка започна да го проверява.

„Пълен е — каза си той. — Сега само трябва да подложа челото си и да натисна спусъка и тогава всичко е свършено.“ Ала преди да направи това, извади часовника си и каза:

— Единайсет, в дванайсет трябваше да бъда при Кардов. Но тогава аз ще бъда при мъртвите.

Той повдигна револвера и го доближи до челото си.

— Трябва само да натисна и всичко ще бъде свършено.

Тъкмо в минутата обаче, когато мислеше да направи това, някой го хвана за ръката отзад и куршумът удари в отсрещното дърво.

— Това не е играчка, брате Николай — каза комедиантът. — Твоята ръка е свикнала да държи перото или да вдигне два пръста и да се закълне лъжливо, но не и да си служи с такова опасно оръжие.

— Откъде те доведе тук дяволът тъкмо когато исках тихо да се простя с този свят!