20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Сержантът отговори, че пуританите не пият, и сложи кроната в джоба си.
— О, какъв ужасен ден, мили д’Артанян! — каза Портос.
— Какво казвате, Портос? Вие наричате ужасен деня, в който намерихме отново приятелите си?
— Да, но при какви обстоятелства!
— Наистина, обстоятелствата се стекоха зле — каза д’Артанян. — Но няма значение, да влезем при нашите приятели и да се помъчим да изясним малко положението ни.
— То е много заплетено — рече Портос — и сега разбирам защо Арамис ми препоръчваше тъй настойчиво да удуша тоя ужасен Мордаунт.
— По-тихо, не произнасяйте това име.
— Но аз говоря на френски, а те са англичани! Д’Артанян погледна Портос с възхищение, от което един
разумен човек не може да се въздържи при такава наивност.
Но тъй като Портос също го гледаше, без да разбира значението на тоя поглед, д’Артанян го побутна и каза:
— Да влезем.
Портос влезе пръв, д’Артанян го последва, затвори грижливо вратата и поред прегърна двамата си приятели.
Атос беше крайно опечален. Арамис гледаше мълчаливо ту Портос, ту д’Артанян, но погледът му беше тъй изразителен, че д’Артанян го разбра.
— Вие искате да знаете как попаднахме тук? Е, боже мой, това не е мъчно да се отгатне. Мазарини ни поръча да донесем едно писмо на генерал Кромуел.
— Но как се намерихте при Мордаунт? — попита
Атос. — При Мордаунт, от който ви съветвах да се пазите, д’Артанян.
— И когото ви препоръчвах да удушите, Портос — каза Арамис.
— Все Мазарини. Кромуел го изпратил при Мазарини, Мазарини ни изпрати при Кромуел. Има фаталност във всичко това.
— Да, имате право, д’Артанян, фаталност, която ни деди и погубва. И така, мили Арамис, да не говорим повече за това и да се приготвим за нашата участ.
— Поврага! Напротив, да говорим, щом веднъж завинаги се съгласихме да бъдем постоянно заедно, макар и в противни лагери.
— О, да, съвсем противни! — усмихнато каза Атос. — Ето на, питам ви сега, на коя кауза служите? Ах, д’Артанян, виждате за какво ви употребява презреният Мазарини! Знаете ли какво престъпление извършихте днес? Вие пленихте краля, опозорихте го, умъртвихте го.
— Охо — каза Портос, — мислите ли?
— Вие преувеличавате, Атос — възрази д’Артанян, — работата още не е стигнала дотам.
— Е, боже мой, напротив, много сме близко до това! Защо арестуват един крал? Когато искат да го уважават като владетел, не го купуват като роб. Мислите ли, че Кромуел е заплатил двеста хиляди лири стерлинги за него, за да го възкачи на трона? Приятели мои, те ще го убият, бъдете сигурни в това, и това е още най-малкото престъпление, което могат да извършат. По-добре е да обезглавят един крал, отколкото да му ударят плесница.
— Не отричам и в края на краищата това е възможно — каза д’Артанян. — Но какво ни интересува всичко това? Аз съм тук, защото съм войник, защото служа на господарите си, тоест на тия, които ми плащат заплата. Заклех Се да се подчинявам и се подчинявам. Но вие, които не сте се заклели, защо сте тук и на каква кауза служите?
— На най-свещената кауза в света — отговори Атос, — Каузата на нещастието, на кралското достойнство и на религията. Приятел, съпруга, дъщеря ни направиха честта да ни повикат на помощ. Ние им служехме, доколкото ни
позволяваха слабите сили, и бог ще ни държи, сметка не за това, което извършихме, а за това, което искахме да извършим. Вие можете да мислите другояче, д’Артанян, можете да гледате нещата от друга гледна точка, приятелю; аз не ви разубеждавам, но ви осъждам.
— Охо! — каза д’Артанян. Какво ме интересува в края на краищата, че господин Кромуел, англичанин, се бунтува срещу краля си, шотландец? Аз съм французин и всички тия неща не ме засягат. Защо искате да отговарям за тях?
— Наистина! — потвърди Портос.
— Защото всички благородници са братя, защото вие сте благородник, защото кралете на всички страни са първите благородници, защото сляпото, неблагодарното, глупавото плебейско съсловие обича винаги да унижава тоя, който стои по-горе от него. А вие, вие д’Артанян, човек от старинен род, човек със славно име, храбър войник, съдействувахте да се предаде един крал на продавачи на бира, на шивачи, на колари! О, д’Артанян! Като войник може би изпълнихте дълга си, но като благородник сте виновен.
Д’Артанян дъвчеше стъблото на едно цвете, не отговаряше нищо и се чувствуваше неловко, защото когато обърнеше погледа си от Атос, срещаше погледа на Арамис.
— А вие, Портос — продължи графът, сякаш се съжали над смущението на д’Артанян, — вие, най-доброто сърце, най-добрият приятел, най-добрият войник от всички, които познавам; вие, достоен по душа за трон, вие, който рано или късно ще бъдете възнаграден от един умен крал; вие, мили Портос, вие, благородник по нрав, по вкус и по храброст, — вие сте също тъй виновен, както и д’Артанян.