Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
- Никога не съм...
- Искаш ли да ти опиша по-образно какво те очаква? Да помоля ли Марсел Гробз да ти затвори устата?
След кратко колебание Милен Корбие повтори послушно заповедта. Ортанс изрази одобрение с цъкване с език.
- И накрая последен съвет, Милен Корбие: няма смисъл да се обаждаш на Марсел Гробз и да плачеш на рамото му. Разказах му за теб и той лично ще изпрати по петите ти всички налични ченгета!
Измамницата Милен не се осмели дума да обели, камо ли да възроптае. Ортанс изчака, за да увери, че я беше размазала окончателно, след което затвори. Остави мобилния с диаманта на дюшека до флакона с плажното масло и чифт очила „Фенди“.
Августовската жега проникваше през затворените капаци на кухнята. Тежката лепкава жега леко спадаше за някой и друг час през нощта и отново похлупваше хора и къщи от ранни зори. Беше едва десет сутринта, но слънцето вече препичаше и нажежаваше металните бели щори, обстрелваше ги като огнехвъргачка.
- Съвсем се побърках с това време - въздъхна Ирис, отпусната на стола, - оня ден се говореше, че щели да пуснат парното, а днес си мечтаем за ледници...
Жозефин измърмори „вече няма сезони“, защото очевидно това беше правилният отговор, а освен това я мързеше да продължи. Убийствената жега я откъсваше от любимите й слова, от взискателността, с която обикновено подбираше изразите си, стараеше се да изложи мисълта си; затова се придържаше към народните умотворения, вече няма сезони, няма деца, няма жени, няма мъже, няма ги онези огромни червени омари, дето се криеха под камъните... Жегата ги затъпяваше, оглупяваше ги; беше ги затворила и натика-ла в най-тъмната и хладна стая на жилището, където двете сестри споделяха вентилатора и свежестта на аерозолния флакон „Кода-ли“. Напръскваха се обилно и протягаха към въртящите се перки на вентилатора замаяни физиономии.
- Лука се обажда два пъти! - съобщи Ирис и завъртя глава по посока на въздушната струя. - Иска непременно да говори с теб. Казах, че ти ще му звъннеш.
- Да му се не види! Забравих да му върна ключа! Веднага ще свърша тази работа...
Тя се надигна, без да бърза, донесе плик с марка, написа адреса на Лука и пъхна малкия ключ вътре.
- Няма ли да му драснеш някоя дума? Иначе става малко грубо.
- Кой да се сети? - въздъхна Жозефин. - Пак трябва да ставам!
- Давай смело! - окуражи я с усмивка Ирис.
Жозефин донесе лист хартия и седна, чудеше се какво би могла да му напише.
- Кажи му, че заминаваш на почивка... с мен в Довил, и той ще те остави на мира.
Жозефин написа: „Лука, връщам Ви ключа. Заминавам за Довил при сестра си. Приятно прекарване на края на лятото. Жозефин.“
- Готово - и залепи плика. - Най-сетне се отървах!
- Не разбирам от какво се оплакваш! Дъщерите ти твърдят, че бил голям красавец...
- Може, но нямам никакво желание да го виждам...
Ушите й пламнаха - беше си помислила: „откакто обичам Филип“.
Защото продължавам да го обичам, нищо че изобщо не се обажда. Дълбоко в душата си чувствам увереност. Тя пусна писмото в чантата си и се сбогува с Лука.
- Така... - въздъхна Ирис и протегна крака на съседния стол.
- Мм... - измърка Жозефин и се измести с няколко милиметра, за да се поразхлади.
- Искаш ли да ти прочета хороскопа?
- Мда...
- Добре: „Общи насоки: от петнайсети август ще попаднете в силен вихър...“
- Това е днес - отбеляза Жозефин, отметнала глава назад, за да подложи на свежия полъх на вентилатора горещата си и леко изпотена шия.
- „И така до края на месеца. Стегнете се, има опасност бурята да ви разтърси здраво. Чувства: стара любов ще припламне с нова сила и ще ви донесе прекрасни изживявания. Здраве: внимавайте, леки сърдечни проблеми, сърцебиене...“
- Очертава се твърде бурно - промърмори Жозефин, изтощена от мисълта, че може да я завърти вихрушка. - А в твоя какво пише?
Ирис извади кубче лед от каната студен чай, който беше направила Жозефин, намаза с него слепоочията и лицето си и подхвърли:
- Я да видим... „Общи насоки: ще се изправите пред сериозна пречка. Пуснете в действие своя чар и дипломатичност. Ако решите да реагирате бурно, ще изгубите. Чувства: предстои сблъсък, от вас зависи дали ще спечелите, или ще изгубите. Нещата ще бъдат на ръба...“ Хм, нищо вдъхновяващо!
- А здравето?
- Никога не го чета! - заяви Ирис, сгъна вестника на ветрило и започна да си вее с него. - Искам да съм пингвин и да се спускам по ледена пързалка...
- По-добре да бяхме сега в Довил и да газим във водата...