Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Някоя жена ли има? — попита Ерик, почувствал, че природеният му брат, когото почти не познаваше, крие някаква мъка.
— Нищо, за което да си струва да се говори — каза Манфред някак прекалено спокойно.
Ерик нямаше какво да добави, а брат му не му стисна ръка за довиждане. Той отдаде чест и се върна при коня си. Преди да го яхне, се обърна към брат си.
— Онзи ефрейтор, Алфред.
— Да?
— Прати ми го заедно с другите.
— Имаш някакви сметки с него ли? — Манфред поклати глава и леко се усмихна.
— И така може да се каже — отвърна Ерик.
— Не бих могъл да ти го препоръчам много — каза Манфред. — Той е скандалджия. Заради това никога няма да стане сержант.
— Имаме нужда от скандалджии — каза Ерик. — Като ги поочупим, стават хора, каквито ни трябват.
— Можеш да го вземеш. — Манфред се обърна и влезе в палатката.
Приятелите яхнаха конете си. Ерик погледна Алфред и каза:
— Довиждане, ефрейторе.
— С нетърпение ще чакам да се срещнем, копеле — каза Алфред злобно.
— Е, разчитам на това. — Ерик също го изгледа мрачно.
— Ще стане по-скоро, отколкото си мислиш — додаде Ру с мръснишка усмивка.
— Казвам ти, натовариш ли още нещо на тази каруца, ще й счупиш оста! — кресна Том Ейвъри.
Ру стоеше пред баща си, който беше малко по-висок от него. Помисли за момент и каза:
— Прав си.
— Разбира се, че съм прав — каза доволно Том.
Двете каруци стояха в стопанския двор зад магазина на Гастон, натоварени с бъчонки вино. Дънкан проверяваше за трети или четвърти път дали всяка е привързана добре, но все още се съмняваше, че толкова много бъчонки могат да бъдат закрепени стабилно.
Ру прекара деня си в правене на сделки и бе похарчил парите си до стотинка, дори и сумата, която Ерик му беше дал, за да закупи известно количество вино от средно качество, което се надяваше да продаде с голяма печалба, когато стигнеха Крондор.
Макар че не беше специалист, Ру беше от Рейвънсбърг и знаеше за виното повече от мнозина търговци в Крондор. Знаеше, че високата цена на виното в града на принца се дължи на факта, че го превозват бутилирано. Само най-обикновените и некачествени вина пристигаха там, превозвани в големи бъчви. Неголемите бъчонки вино от средно качество често се използуваха в кръчмите из района, но не ги превозваха по-надалеч, защото виното не носеше големи печалби в област, където беше нещо нормално то да е висококачествено. Това, което бяха натоварили, не беше толкова добро, колкото вината, поднасяни на благородниците, но веднага щеше да направи впечатление в обикновените кръчми на Крондор. Ру бе закупил сортове вино, за които беше уверен, че са два пъти по-хубави от това, което обикновено се сервираше в града на принца. Бе пресметнал, че ако успее да продаде виното в хановете и кръчмите, посещавани от деловите хора в Търговския квартал, може да реализира почти тройна печалба, дори след като приспадне разходите за каруците и конете.
— Сигурен ли си, че знаеш как се кара такова нещо? — попита Дънкан.
Том се обърна да погледне племенника си и каза:
— Ру е първокласен каруцар, какъвто щеше да станеш и ти, ако не се беше затичал след оная фуста…
— Алиса. — Дънкан се усмихна. — Това не продължи дълго. Освен това — той сложи ръка на меча си — така си изкарвах хляба през последните петнайсет години.
— Добре, ще ни потрябваш — каза Том, като разтриваше наболата си брада. Ру го бе цапардосал, когато старият мъж се събуди след пиянството си и се нахвърли върху него. Три пъти се бе опитвал да хване ръцете на младежа и три пъти се бе оказвал долу, в прахта, гледайки нагоре към сина си. Последния път на Ру не му стигна търпение и нанесе къс силен десен удар в челюстта на баща си. След това Том Ейвъри гледаше на сина си с новопоявило се уважение.
— Сигурен ли си, че познаваш пътя? — попита той сина си.
Ру кимна. Това беше западнал второстепенен път, на места само за една каруца, пътят, на който той и Ерик бяха срещнали Хелмут Гриндъл, търговеца от Крондор. Ру беше научил, че има маршрут от Рейвънсбърг до Крондор, по който можеше да се мине, без да се плаща пътна такса. Ерик имаше документи от принца, които им бяха спестили всякакви пътни разходи на идване към Рейвънсбърг, но Ерик и мобилизираният отряд от Даркмоор бяха поели тази сутрин към Крондор и щяха да са там цяла седмица преди да пристигнат тромавите каруци.
Ру знаеше, че и двете коли са пренатоварени и че всяка грешка крие опасност половината от товара да се разбие по горските друмища между Даркмоор и крайбрежието. Но ако планът му сполучеше, щеше да събере капитал за нещо още по-амбициозно и смело и бе уверен, че ще изкара достатъчно от пътуването, за да започне желаната кариера.