Хиляда и една нощ. Том II
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Киряк Цонев
- Жанр: Древневосточная литература
Электронная книга - «Хиляда и една нощ. Том II». Краткое содержание книги:
— Първо ти ми разкажи за себе си! — настоял той на свой ред. — Защо седиш сама на това място?
— Аз се казвам Даулат Хатун — отговорила тя. — Дъщеря съм на царя на Индия Тадж ал-Мулук. Той живее в град Сарандиб и притежава голяма и красива градина! Посред нея има просторно езеро. Един ден влязох с неволниците си в тази градина и започнахме да играем и да се забавляваме. Не усетих как връз мене се спусна нещо като облак, грабна ме, понесе ме между небето и земята и ме свали в този дворец, после се претърколи и се превърна в прекрасен момък в цъфтяща младост и прекрасни дрехи, който ми заговори: „Аз съм синът на Синия цар на джиновете! Баща ми живее в Бронзовия дворец. Случи ми се да мина над тебе, спуснах се и те грабнах! Доведох те в този здраво граден дворец, той е моят дом! Никой не стига до него, нито човек, нито джин! Разстоянието до Индия е сто и двайсет години път! Живей тук и от нищо не се бой!“ После ми донесе тази трапеза, постелките и килимите. А сега ми разкажи своята история!
Но ето — нежно утрото изгряло и Шахразад тук приказката спряла…
И ПРЕЗ СЕДЕМСТОТИН ЧЕТИРИЙСЕТ И ДЕВЕТАТА НОЩ…
Тя продължила:
Разправят, царю честити, че Сейф ал-Мулук разказал историята си. Когато стигнал до Бадиат ал-Джамал, очите на девойката се напълнили с обилни сълзи и тя възкликнала:
— Как мисля за теб, Бадиат ал-Джамал! Ах, колко време мина! Спомняш ли си за мене? Питаш ли се къде е изчезнала сестра ти Даулат Хатун?
— Даулат Хатун — заговорил Сейф ал-Мулук. — Ти си човешко същество, а тя е джин — защо я наричаш сестра?
— Тя е моя млечна сестра! Когато майка ми е била бременна с мене, родилните болки я хванали тъкмо когато се разхождала в градината. Майката на Бадиат ал-Джамал била по това време там и помогнала, когато съм се раждала! Точно тогава и на нея й дошли родилните болки и тя родила Бадиат ал-Джамал. Майка ми я поканила при себе си с дъщеричката и. И понеже майката на Бадиат ал-Джамал била нещо болна, майка ми два месеца кърмила и двете ни. После тя се върнала в страната си, като дала нещо на майка ми и й рекла: „Ако имаш някаква нужда, аз ще дойда при тебе в тази градина!“ Всяка година Бадиат ал-Джамал идваше с майка си в градината и после се връщаше в страната си. Ако аз, момко, бях сега с майка си, двете щяхме да измислим нещо! Но аз съм тук и тя не знае нищо за мене! Какво да правя?
— Тръгвай с мене! — възкликнал Сейф ал-Мулук. — Ще избягаме и ще вървим, накъдето ни посочи всевишният Аллах!
— Не мога! — отговорила девойката. — За бога, дори да избягаме на година път, този проклетник ще ни настигне и ще ни погуби! Можеш да го убиеш само ако убиеш душата му!
— Къде се намира душата му? — запитал Сейф ал-Мулук.
— И аз съм го питала много пъти — отговорила девойката, — но той все не ми разкриваше мястото й! Един ден настоях, а той се разгневи и викна: „Колко пъти ще ме разпитваш за душата ми?“ А аз му рекох: „Аз нямам друг освен тебе и Аллах! Щом не пазя душата ти, как бих живяла?“ Тогава той ми каза: „Когато съм се родил, звездобройците предрекли, че душата ми ще загине от ръката на един човешки царски син! Аз я сложих в гушата на една птичка, затворих птичката в кутийка, насложих една в друга седем кутии, последните скрих в седем сандъка, тях пъхнах в мраморен саркофаг и го пуснах на дъното на това море, далеч от земите на хората! Никой човек не може да стигне до него! Ти не го казвай на никого — нека това бъде само наша тайна!“ Тогава му казах: „Че на кого мога да я разкрия? Дори да се знае мястото — кой човек би могъл да я измъкне?“ А той каза: „Ако някой, който носи пръстен от Сулейман бен Дауд, се появи тук, допре с ръката, носеща този пръстен, повърхността на морето и каже: «В името на имената, записани върху този пръстен, нека излезе душата на еди-кой си!» — саркофагът ще изплува. Тогава този човек ще разтроши сандъците и кутиите, пък когато се покаже птичката, той ще я удуши и аз ще умра!“
— Аз съм този царски син! — рекъл Сейф ал-Мулук. — Ето го и пръстена на Сулейман бен Дауд! Хайде да отидем на морския бряг и да видим дали думите му са истински!
Двамата тръгнали към морето. Сейф ал-Мулук влязъл до кръста във водата, докоснал я с пръстена и рекъл:
— В името на имената и заклинанията, начертани върху този пръстен, нека излезе душата на Хатим, син на Синия цар!
Развълнувало се морето, изплувал саркофагът, грабнал го Сейф ал-Мулук, ударил го с камък и го строшил, после счупил сандъците и кутиите и измъкнал птичето от последната кутийка. Точно тогава се появил грамаден облак, нещо черно летяло и викало: