Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Каладин се поколеба, после се обърна и затича. Все едно беше в пещера: двете стени на пропастта бяха дъното и таванът. Те постепенно се приближаваха, докато той тичаше към небето.
Каладин се усмихна от усещането за бурята. Сил се носеше край него и се смееше. Колкото повече се изкачваха, толкова по-тясна ставаше пропастта. Каладин забави ход и сетне спря.
Сил се стрелна пред него и излезе, като че изскачаше от пещера. Завъртя се като панделка от светлина.
— Ела! — извика го тя. — Навън, на платото! На слънце!
— Има съгледвачи. Търсят скъпоценни ядра.
— Все едно. Излез. Спри да се криеш, Каладин. Бъди.
Долу Лопен и Скалата викаха от вълнение. Каладин се взираше в синьото небе навън.
— Трябва да знам — прошепна той.
— Да знаеш?
— Питаш ме защо защитавам Далинар. Трябва да знам дали той наистина е какъвто изглежда, Сил. Трябва да знам дали някой от тях заслужава доброто си име. Това ще ми каже…
— Ще ти каже? — възкликна Сил и порасна колкото истинска млада жена, застанала на стената. Беше висока почти колкото него. Роклята ѝ чезнеше в мъгла. — Какво ще ти каже?
— Дали честта е мъртва — прошепна Каладин.
— Да, мъртва е — Всемогъщият е мъртъв. Но продължава да живее в хората. И в мен.
Каладин се свъси.
— Далинар Колин е добър човек — рече Сил.
— Приятел е с Амарам. Може вътре в себе си да е като него.
— Сам не си вярваш.
— Трябва да знам, Сил — настоя Каладин и пристъпи напред. Опита да я хване за ръка, все едно беше човек, ала тя бе твърде безплътна. Дланта му мина през нея.
— Не мога просто да вярвам. Нужно ми е да знам. Попита ме какво искам. Е, това искам. Искам да знам мога ли да се доверя на Далинар. И дали мога…
Той кимна по посока на дневната светлина отвъд пропастта.
— Ако мога, ще му кажа на какво съм способен. Ще вярвам, че поне един светлоок няма да се помъчи да ми отнеме всичко. Като Рошоне. Като Амарам. Като Садеас.
— И ще ти струва това?
— Сил, казах ти, че бях пречупен.
— Не, ти се прероди. Случва се с хората.
— С другите хора — рече Каладин и попипа белезите на челото си. Защо не зараснаха от светлината? — За мен още не съм сигурен. Ала ще защитавам Далинар Колин с всички сили. Ще науча кой е той, кой е той наистина. Тогава навярно… ще му дадем неговия Сияен рицар.
— А Амарам? С него какво ще правиш?
Болка. Тиен.
— Него ще убия.
— Каладин — каза Сил и сключи ръце пред себе си, — не допускай това да те разруши.
— Не може — отвърна той и Светлината му избяга. Куртката му провисна назад, към земята; косата му също. — Амарам вече се погрижи.
Земята дойде на мястото си и Каладин падна назад. Вдъхна Светлина и когато вените му отново се оживиха и пламнаха, се завъртя във въздуха. Падна на крака сред взрив от сила и Светлина.
Докато се изправяше, тримата мостови стояха мълчаливо.
— Това — обади се Скалата — беше едно много бързо слизане. Ха! Обаче нямаше падане по лице, което щеше да е забавно. И тъй, получаваш тихи ръкопляскания.
Рогоядецът заръкопляска. Наистина тихо. Лопен обаче се развика тържествуващо, а Сигзил закима с широка усмивка.
Каладин изсумтя и грабна мях вода.
— Парапетът наистина беше прерязан с Меч, Сигзил — рече той и отпи. — И не, не го е извършил Убиецът в бяло. Това покушение срещу Елокар беше твърде нескопосно.
Сигзил кимна.
— Нещо повече — продължи Каладин. — Парапетът ще да е бил прерязан след бурята онази нощ. В противен случай вятърът щеше да го отнесе. Значи, нашият саботьор, Мечоносец, някак е излязъл на балкона след бурята.
Лопен поклати глава и улови подхвърления от Каладин мях.
— От нас се очаква да повярваме, че един от Мечоносците в лагера се е промъкнал в двореца и е излязъл на балкона ли, гон? И никой не го е забелязал?
— Може ли някой друг да прави така? — попита Скалата и посочи стената на пропастта. — Да върви нагоре?
— Съмнявам се — отговори Каладин.
— Въже — заключи Сигзил.
Всички го погледнаха.
— Ако исках да вкарам Мечоносец в двореца, щях да подкупя някой слуга да спусне въже — обясни Сигзил и сви рамене. — Лесно може да се изнесе въже на балкона, например вързано под дрехите на слугата. Саботьорът и може би неколцина негови приятели биха могли да се изкатерят по въжето, да срежат парапета, да разчовъркат мазилката и да се спуснат обратно. После съучастникът срязва въжето и се прибира.
Каладин кимна бавно.
— Значи така — обобщи Скалата. — Откриваме кой е излизал на балкона след бурята и знаем кой е съучастникът. Лесно! Ха. Може пък да не си съвсем празноглав, Сигзил. Не. Може би само мъничко.