Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Отменете неограниченото разрешително, което сте издали на злото с твърдението, че човек е несъвършен. По какъв стандарт го съдите, когато твърдите това? Приемете факта, че в областта на етиката само съвършенството има значение. Но съвършенството не може да бъде постигнато чрез следване на мистични заповеди, изискващи невъзможното, нито пък вашият морален ръст следва да се мери по дела, при които сте лишени от възможността да избирате. Човекът е изправен пред един основен избор: да мисли или не, и той, този избор, е мерилото за неговата добродетелност. Морално съвършенство означава ненарушена разумност — тя е не в степента на вашата интелигентност, а в пълното и безмилостно използване на вашия ум; тя е не обхвата на вашите познания, а в приемането на разума за абсолют.
Научете се да правите разлика между грешки в познанието и нарушаване на етични норми. Една грешка в познанието не е морален недостатък при условие, че сте готови да я поправите; само мистикът би съдил за хората от позиция на невъзможното — според автоматичното всезнание. Но нарушаването на етичните норми е съзнателен избор на деяние, за което знаете, че е лошо, или преднамерено отбягване на познанието, ограничаване на погледа върху нещата и мисленето. Не можете да бъдете държани отговорни за това, което не знаете, но това, което отказвате да знаете, допринася за моралното падение на душата ви. Бъдете всячески снизходителни към грешките в познанието; не прощавайте обаче и не приемайте нарушаването на етичните норми. Оправдавайте при липса на доказателства всеки, който търси знание, но третирайте като потенциални убийци онези морално покварени същества, които предявяват претенции към вас, декларирайки, че те не се ръководят от здравия разум и не се стремят към него, че те „просто чувствали нещата“ и че това било тяхното разрешително; отнасяйте се така и към тези, които отхвърлят неопровержими аргументи чрез твърдението: „Това е само логика“, защото то означава: „Това е само реалността“. Защото има само една сфера, която може да бъде противопоставена на реалността — сферата на смъртта.
Приемете факта, че постигането на вашето щастие е единствената морална цел на вашия живот, и че в щастието — а не в болката или безумното самоугаждане — е доказателството за вашия морал, тъй като то е доказателство и резултат от вашата последователност в осъществяването на вашите идеали. Щастието е отговорност, която ви плаши с изискването си за определена умствена дисциплина — недостатъчно ценена от вас, за да я спазвате, — а изпълненото с грижи еднообразие на дните ви е паметникът, свидетелстващ за незачитането на известния факт, че щастието няма морален заместител, че няма по-презрян страхливец от този, който дезертира от битката за своята радост, уплашен да предяви правото си на живот, не намерил у себе си смелостта и жаждата за живот, които ги има дори у птицата и цветето, устремени към слънцето. Откажете се от защитата на дрипите, които прикриват един порок, обличайки го като добродетел: смирението — вместо това се научете се да цените себе си, което означава да се борите за своето щастие; а когато разберете, че гордостта е сумата от всички добродетели, ще се научите и да живеете като човеци.
Като важна стъпка към самоуважението се научете да се отнасяте към всяко предявено искане за вашата помощ като към сигнал за приближаването на канибал. Да настоява някой за вашата помощ е равносилно на претенция, че животът ви е негова собственост: колкото и отвратително да е подобно искане, има нещо по-отвратително: вашето съгласие. Искате ли да знаете дали е правилно да се помага на ближния? Не — ако той предявява претенции, че има пълно право на това и че е ваш морален дълг да му го дадете. Да — ако му помагате по собствено желание, основано на очакването да получите егоистично удовлетворение, предвид личностните качества и борбата на нуждаещия се от помощ. Само за себе си страданието не е ценност; ценна е единствено борбата на човека срещу страданието. Ако решите да помогнете на страдащ човек, направете го само на основание на неговите достойнства, на борбата му да се съвземе, на неговата репутация на разумен човек или поради факта, че е пострадал незаслужено; тогава вашата помощ ще си остане сделка, в която неговата добродетел е отплатата за вашата помощ. Но да се помага на човек, който няма добродетели, да му се помага на основание на неговото страдание само за себе си, да се приемат неговите недостатъци, неговите потребности като аргументи за искането му, е равносилно на това да ипотекирате ценностите си в замяна на нищо. Човек без добродетели ненавижда битието и в действията си изхожда от предпоставките на смъртта: да му се окаже помощ означава да се одобри злото у него и да бъде той подкрепен на избраното от него поприще на разрухата. Дали ще е дребна монета, чиято липса няма да усетите, или дори любезна усмивка, която не е заслужена, всяка лепта за някой, който е кръгла нула, е предателство към живота и към всички, които го отстояват. Именно от подобни дребни монети и усмивки е започнало опустошението на вашия свят.