Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)

Преградата, която се колебаете да прекрачите през последните два часа — откакто слушате думите ми и се мъчите да избягате от тях — е страхливата формулировка, съдържаща се в следното изречение: „Обаче ние не сме длъжни да стигаме до крайности!“ Крайността, която винаги сте се борили да избегнете, е признанието, че действителността е крайна, че А е А и че истината е истинна. Вашият практически приложим морал, който изисква да се избира между несъвършенството или смъртта, ви е научил да потапяте всяка идея в мъгла, да не допускате точни дефиниции, да разглеждате всяко понятие като приблизително и всяко правило на поведение като разтегливо, да оставяте вратичка за заобикаляне пред всеки принцип, да правите компромиси на всяка цена, винаги да избирате лесния път. Като е изтръгнал от вас признанието за съществуването на свръхестествени абсолюти, той ви е принудил да отхвърлите абсолюта на природата. Като ви е лишил от възможността да правите морални преценки, ви е направил неспособни да правите разумни преценки. Морален кодекс, който ви забранява първи да хвърлите камък, ви забранява да признавате идентичността на камъка и ви пречи да разбирате дали и кога хвърлят по вас камъни.

Човекът, който отказва да съди, който нито се съгласява, нито опонира, който заявява, че няма абсолюти и вярва, че може да избегне всяка отговорност, е именно човекът, отговорен за всичката кръв, която сега се пролива по света. Действителността е абсолют, съществуването е абсолют, прашинката е абсолют, а такъв е също и човешкият живот. Дали живеете или сте умрели е абсолют. Дали имате или нямате парче хляб е абсолют. Абсолют е и това дали ще изядете хляба си сами или ще гледате как изчезва в стомаха на паразита.

Във всеки спор има две страни: едната е права, другата — неправа, но средното положение винаги е зло. Човекът, който не е прав, все пак запазва някакво уважение към истината дори и само с това, че е поел отговорността да направи своя избор. Човекът по средата обаче е негодникът, който си затваря очите пред истината, за да се престори, че не съществуват нито ценности, нито избор между тях; той е готов да следи отстрани хода на всяка битка, готов е да осребри кръвта на невинните или да пълзи по корем пред виновниците; той раздава правосъдие като изпраща в затвора едновременно и крадеца, и ограбения; решава спорове, като заповядва и на мислителя, и на глупака да изминат своята половина от пътя към сближаване на позициите. Но при всеки компромис между храната и отровата може да спечели само смъртта. При това преливане на кръв, при което се изсмуква доброто, за да се храни злото, приспособенецът изпълнява ролята на гумената кръвопреливна тръбичка.

Със своята полуразумност — полустрахливост вие се надлъгвате с действителността, но изиграната жертва си оставате вие самите. Когато хората ограничават добродетелите си в някакви приблизителни рамки, тогава злото придобива силата на абсолют; когато добродетелните хора загубят своята преданост към една непоклатима цел, тогава я грабват мерзавците и пред очите ви се разиграва позорния спектакъл, в който доброто раболепничи, пазари се, върши предателства, а безкомпромисното зло прелива от увереност в собствената си правота. Така както сте отстъпили пред мистиците на плътта, когато са ви казали, че търсенето на знания свидетелства за невежество, така сега пак отстъпвате пред тях, когато с пълно гърло се дерат, че произнасянето на морални оценки свидетелства за аморалност. Когато крещят, че убедеността в собствената правота е израз на егоизъм, вие бързате да ги уверите, че не сте убедени в нищо. Когато се развикат, че не е морално да отстоявате своите убеждения, вие ги уверявате, че нямате каквито и да било убеждения. Когато главорезите от европейските народни републики ви ръмжат обвинения в липса на търпимост, защото не разглеждате своето желание да живеете и тяхното желание да ви убиват като обикновено различие в мненията, вие раболепно се свивате и бързате да ги уверите, че не сте нетолерантни към никаква жестокост. Когато някакъв босоног скитник от лазарет за чумави в Азия ви изкрещи: „Как смеете да сте богати!?“, вие се извинявате, молите го за търпение и обещавате да раздадете всичко, което имате.