Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Погледнете по-надалеч от върха на носа си — обхванати от страх да се конкурирате с хора с по-висок интелект, вие се оплаквате, че техният ум е заплаха за вашите средства за препитание, че силните не оставят шанс на слабите на пазара на доброволната размяна на ценности. Кое определя материалната стойност на вашата работа? Единствено съзидателното усилие на вашия ум — да, но ако живеехте на самотен остров. Колкото по-неефективно мисли вашият мозък, толкова по-малко постигате чрез физическия си труд; можете да пропилеете целия си живот във вършенето на нещо шаблонно — да събирате несигурна реколта или да ловувате с лък и стрели, неспособни да мислите за нищо повече. Но когато живеете в рационално общество, където хората са свободни да търгуват помежду си, получавате неизмерим бонус: материалната стойност на вашата работа вече се определя не единствено от личните ви усилия, а и от усилията на най-добрите умове, който живеят заедно с вас във вашия свят.
Когато работите в един съвременен завод, получавате заплащане не само за своя труд, но и за труда на творческия гений, направил завода възможен: за работата на индустриалеца, който го е построил; за работата на инвеститора, натрупал капитал и рискувал да го вложи в още неизпробваното, в новото; за работата на инженера, конструирал машините, чиито лостове вие натискате и дърпате; за работата на изобретателя, създал изделието, което вие изработвате; за труда на учения, открил законите, въз основа на които е станала възможна направата на това изделие; за работата на философа, който учи хората как да мислят и когото вие непрестанно отричате.
Машината, тази застинала форма на интелект в действие, е силата, която увеличава потенциала на вашия живот като повишава производителността ви за единица време. Ако работехте като ковач през любимото на мистиците Средновековие, цялата доходност на вашия труд щеше да се изчерпва с металния прът, който сте произвели със собствените си ръце след няколкодневни усилия. А колко тона релси бихте произвеждали дневно, ако работехте за Ханк Риърдън? Ще посмеете ли да твърдите, че заплатата ви се била формирала единствено от вашия физически труд и че въпросните релси са продукт на вашите мускули? Жизнен стандарт на ковач е всичко, което вашите мускули могат да ви осигурят, останалото е дар от Ханк Риърдън.
Всеки човек е свободен да се издигне според способностите и желанието си, но само висотата, която достига неговото мислене, определя нивото, до което ще се издигне. Физическият труд сам за себе си е ограничен в рамките на конкретния момент. Човекът, който полага изключително физически труд, консумира материалната стойност, еквивалентна на неговия принос в производствения процес, и не оставя добавена стойност нито за себе си, нито за другите. Но човекът, който генерира идея в която и да е област на умствения труд, който открива ново знание, е постоянният благодетел на човечеството. Материалните продукти не могат да бъдат споделяни от всички, те винаги принадлежат на някой краен потребител; единствено стойността на идеята, може да бъде споделена с неограничен брой хора, тя прави всички притежатели по-богати, без нищо да пожертват и без нищо да загубят, тя повишава производителността на труда им независимо с какво са заети. Мощният интелект придава на по-слабите стойността на своето време, осигурявайки им възможност да работят на създадените от него работни места, а самият той посвещава времето си на по-нататъшни открития. Това е взаимно изгоден обмен; интересите на разума са едни и същи независимо каква е степента на интелигентност и това е валидно за всички хора, които желаят да се трудят и нито се стремят, нито очакват да получат нещо незаслужено.
В сравнение с изразходваната умствена енергия човекът, който изобретява нещо ново, получава като материално възнаграждение само малък процент от създадената от него стойност, независимо какво състояние е натрупал и какви милиони е спечелил. Но човекът, който работи като портиер в завода, произвеждащ това изобретение, получава огромно възнаграждение в сравнение с умствените усилия, които работата изисква от него. Това важи за всички останали хора, стоящи между тях двамата, независимо на какво ниво на амбициите и на способностите се намират. Човекът на върха на тази интелектуална пирамида допринася най-много за всички под него, но не взема нищо освен своето материално възнаграждение — той не получава интелектуален бонус от останалите, който да добави към стойността на своето време. Човекът в основата на пирамидата, който оставен сам на себе си, би гладувал поради своята некомпетентност, не допринася с нищо за тези над него, но получава бонуси от умовете на всички тях. Такава е природата на „конкуренцията“ между силните и слабите в интелектуално отношение. Такъв е моделът на „експлоатация“, заради който вие осъждате силните.