Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
Атлас изправи рамене (Трета част: А е А) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)

Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:

Третата част на опус-магнума на Айн Ранд е озаглавена „А е А“ и символизира онова, което тя като един от най-влиятелните философи на XX век нарича „закон за тъждеството“. Тук всички привидни противоречия са открити и разрешени от Дагни Тагарт и Ханк Риърдън; Дагни открива любовта на живота си; Джон Голт произнася знаменитата си тричасова реч по радиото; Атлантите се присъединяват към неговата стачка, произнасяйки: „КЪЛНА СЕ В ЖИВОТА СИ И В ЛЮБОВТА СИ КЪМ НЕГО, ЧЕ НИКОГА НЯМА ДА ЖИВЕЯ ЗАРАДИ ДРУГ ЧОВЕК, НИТО ЩЕ ИСКАМ ДРУГ ЧОВЕК ДА ЖИВЕЕ ЗАРАДИ МЕН“. Умиращият свят възкръсва.
1 ... 218 219 220 221 222 223 224 225 226 ... 286
Перейти на страницу:

Не казвайте, че ви е твърде трудно да следвате моя морал и че се боите от него, тъй като се боите от неизвестното. Всички преживени от вас моменти на истински живот сте ги изживели според ценностите на моя морален кодекс. Но въпреки това вие го задушавахте, отричахте и предавахте. Вие неспирно пренасяхте своите добродетели в жертва на пороците си, а най-добрите хора — в жертва на най-лошите. Огледайте се: това, което сте сторили на обществото, първом сте го сторили вътре душата си, едното е отражение на другото. Тези унили руини, в които се е превърнал вашият свят, са материалното въплъщение на извършеното от вас предателство към вашите ценности, към вашите приятели, към вашата страна, към вас самите.

Ние — които сега викате, но вече не се отзоваваме, — ние живяхме сред вас, но вие пропуснахте да ни опознаете, вие отказвахте да мислите и да разберете какви сме ние. Пропуснахте да оцените изобретения от мен двигател — и във вашия свят той се превърна в купчина старо желязо. Пропуснахте да оцените героя в своята душа — и така пропуснахте да ме познаете, когато се разминавахме на улицата4.

Когато отчаяно призовавахте този непостижим дух, за който чувствахте, че е изоставил вашия свят, вие му дадохте моето име, но фактически призовавахте своето собствено предадено самоуважение. Не можете да си възвърнете едното без другото.

Когато не успяхте да отдадете дължимото на човешкия разум и се опитахте да управлявате хората със сила, ви се подчиниха онези, които нямаха какво да ви преотстъпят; хората на разума бяха тези, които не ви се подчиниха. Затова човекът с гениална творческа натура прие да се прикрива във вашия свят зад маската на плейбой и предпочете сам да унищожи своето състояние, но не и да го отстъпи под заплахата на дулото. Така мислителят, човекът на разума, прие във вашия свят ролята на пират за да защити своите ценности със сила срещу вашата сила, но не и да се подчини на господството на бруталността. Чувате ли ме, Франсиско Д’Анкония и Рагнар Данешолд, мои първи приятели, мои съратници в борбата, мои другари по изгнание, от името и в чест на които говоря сега?

Ние тримата започнахме това, което аз сега завършвам. Ние тримата решихме да отмъстим за тази страна и да освободим нейния окован дух. Тази най-велика страна е създадена на принципите на моята етика — на нерушимото върховенство на правото на човека да съществува, но вие се бояхте да признаете тази етика и да я отстоявате. Вие се взирахте в едно постижение, което няма равно в историята, нагло си присвоявахте резултатите и си затваряхте очите за неговите причини. В присъствието на такива паметници на човешкия морал, каквито са заводите, автомагистралите или мостовете, вие не спирахте да осъждате тази страна като безнравствена, а нейния прогрес — като „алчност по материалното“, непрекъснато търсехте извинение за нейното величие пред идола на праисторическото гладуване, пред идола на загниваща Европа — прокажения скитник-мистик.

Тази страна — продукт на разума — не можеше да оцелее, придържайки се към етиката на жертвоприношението. Тя не е създадена от хора, които са се стремили към саможертва, нито пък от такива, който са чакали подаяние. Тя не можеше да запази устоите си върху окултния разрив между душата и тялото. Тя не можеше да просъществува дълго, ръководена от доктрината, която заклеймява цялата земя като зло, а преуспелите на тази земя — като покварени.

вернуться

4

Перифраза на цитат от Новия завет („Срещнаха се, но не се познаха“), отнасящ се за Иисус и фарисеите, които се представят за служители на Бог, а не разпознават, че той е Христос („Помазаният“). Мотивът за неразпознаването на бога се повтаря многократно в различни варианти в Библията и е основен за християнката теология. — Бел.ред.

1 ... 218 219 220 221 222 223 224 225 226 ... 286
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)