Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Правото на собственост произтича от закона за причината и следствието. Цялото материално имущество и всички материални блага във всичките им форми и разновидности се произвеждат от ума и труда на човека. Както не можете да имате следствие без причина, така не можете да имате блага без техния източник — интелекта. Не можете да заставите интелекта да работи: способните да мислят не го правят по принуда, а тези, които биха се съгласили, най-много да заработят стойността на камшика, който ги заробва. С плодовете на интелектуалния труд можете да се сдобиете само ако съблюдавате условията на собственика му, чрез взаимна размяна и при доброволно съгласие. Всяка друга политика по отношение на нечия собственост е политика на престъпници, колкото и на брой да са те. Престъпниците са диваци, които живеят ден за ден и гладуват, когато жертвата им успее да избяга — точно както вие гладувате днес, вие, които вярвате, че престъпността може да бъде „практична“, ако правителството узакони разбойничеството като правомерно и обяви съпротивата срещу него за неправомерна.
Единственото подобаващо предназначение на една държава е да закриля правата на човека, което означава да го предпазва от физическо насилие. Истинското предназначение на държавата се свежда просто до това на един полицай, действащ като пълномощник на отделния човек при случай на самозащита, и като такъв пълномощник тя може да прибягва до сила само срещу тези, които първи са употребили сила. Единствените функции, които държавата е уместно да има, са: полицейските, за да ви защитава от престъпниците; военните, за да ви защитава от чужди нашественици; и съдебните, за да защитава собствеността ви срещу посегателства и договорите ви срещу неспазване или измами от страна на другите и да решава спорове въз основа на рационални правила съгласно обективни закони. Но държава, която инициира насилие над хора, които не са прибягвали до сила спрямо никого, и въоръжена принуда над жертви, които не са въоръжени, е кошмарна адска машина, предназначена да унищожи морала: такава държава обръща наопаки своето единствено морално назначение и подменя ролята си на защитник на човека с ролята на най-смъртния му враг, ролята си на полицай — с ролята на престъпник, облечен във властта да упражнява насилие върху жертви, лишени от правото на самозащита. Такава държава замества моралните норми със следното правило за социално поведение: „Можете да правите със съседа си каквото си искате, стига да имате по-голяма банда от него“.
Само скот, глупак или нагаждач би приел такива условия за съществуването си или би се поверил сляпо в ръцете на ближните си, все едно им е подписал празен чек за живота и разума си; само някой такъв би повярвал, че другите имат правото да се разпореждат с неговата личност, както им хрумне, че волята на мнозинството е всемогъща, че физическата сила на мускулите и численото превъзходство могат да заместят справедливостта, действителността и истината. Ние, хората на разума, ние, които сме търговци, а не господари или роби, не приемаме и не издаваме празни чекове. В живота си и в работата си ние не боравим с необективното под никаква форма.
През епохата на дивачеството, докато хората не са имали понятие за обективната реалност, докато са вярвали, че физическият свят е подчинен на волята и капризите на непознаваеми демони, не са били невъзможни нито мисленето, нито науката, нито производството. Чак след като хората откриват за себе си, че светът е устойчив и предсказуем, те започват да се опират на знанията си, да насочват развитието си, да планират бъдещето си и лека-полека да напускат пещерите. В наши дни вие отново поставихте съвременната промишленост, с цялата необхватна сложност на научната й прецизност, във властта на непознаваеми демони — в непредвидимата власт на случайните капризи на спотайващи се, противни, дребни бюрократи. Един фермер няма да полага усилия цяло лято, ако не е в състояние да пресметне какво ще му донесе жътвата. А вие очаквате промишлените гиганти, които планират дейността си за периоди от десетки години, инвестират с разчети за бъдещите поколения и сключват договори с неограничени срокове, да продължат производствените си дейности, без да са сигурни, че в произволен момент някакъв случаен каприз няма да се пръкне в черепа на някакъв си там чиновник и да съсипе целия им труд. Скитниците, а и физическите работници, живеят с планове ден за ден. Колкото по-висок е интелектът, толкова по-далечен е хоризонтът. Човек, чийто поглед стига само до моряшката колиба, може да продължи да строи пясъчни кули, готов да грабне някаква бърза печалба и да избяга. Човек с поглед, вдигнат към небостъргачите, няма да стори същото. Нито пък ще се съгласи да посвети предано десет години на разработването на ново изделие, когато знае, че цяла шайка дълбоко окопали се бездарници жонглират със законите в негова вреда, връзват му ръцете, пречат му и го тласкат към провал, а ако продължи да се бори, положи всички усилия и доведе работата си до успешен край, тогава те ще си присвоят неговото изобретение, както и полагащото му се възнаграждение.