Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Правите се, че не виждате публичното зрелище на борбата на бандитите против разума, нито пък факта, че най-кървавите им жестокости са насочени да накажат мисленето, смятано от тях за престъпно деяние. Затваряте си очите пред факта, че повечето мистици на плътта са започнали като мистици на духа; че те непрекъснато превключват от едното на другото; че хората, които наричате материалисти или идеалисти, са само двете половини на едно и също разчленено човешко същество, обречено да търси своята цялостност, но да я търси в непрестанно люшкане ту към погубването на плътта, ту към погубването на душата; те не спират да напускат вашите колежи и да се отправят към робските лагери в Европа, към сигурната си гибел сред мистичната клоака на Индия, само и само да избягат от гласа на разума и да намерят някакво убежище от реалния свят.
Правите се, че не виждате и лицемерно се държите за „вярата“, за да премълчите факта, че бандитите ви душат в примката на собствения ви морален кодекс, че бандитите са завършените и най-верни последователи на морала, на който вие се подчинявате само отчасти, доколкото предпочитате да го заобикаляте, че те го прилагат на практика по единствения възможен начин: като превръщат земята в жертвена клада; че нашата нравственост ви забранява да им се противопоставяте по единствения възможен начин — като откажете да играете ролята на жертвено животно и гордо предявите правото си да живеете; че за да ги сломите напълно и с ясно съзнание за своята правота, е необходимо да отречете този свой морал.
Затваряте си очите, защото самоуважението ви е обвързано с онази мистична „безкористност“, която никога не сте притежавали или прилагали на практика, но сте прекарали толкова много години преструвайки се, че я имате, че сега самата мисъл да се отречете от нея ви изпълва с ужас. Никоя ценност не е по-висша от самоуважението, но вие сте го инвестирали във фалшиви ценни книжа — и сега вашата нравственост ви е хванала в капан, където сте принудени да защитавате самоуважението си като отстоявате кредото на саморазрушението. Изиграли са ви лоша шега: потребността от самоуважение, която не можете да дефинирате или да обясните, принадлежи на моя морал и е чужда на вашия; тя е обективният отличителен признак на моята нравственост, тя е моето доказателство вътре във вашите души.
Някакво вътрешно усещане — което човек не може да си обясни, но което произтича още от първото му осъзнаване на факта, че съществува, от момента, в който е разбрал, че трябва да избира — му подсказва, че отчаяната му нужда от самоуважение е въпрос на живот или смърт. Като същество с волево съзнание той разбира, че е длъжен да знае собствената си цена, за да поддържа своя собствен живот. Той разбира, че е длъжен да е прав; всяка погрешна стъпка застрашава живота му; да бъде лично той неправ, да бъде на страната на злото, означава да бъде нежизнеспособен.
Всяка постъпка в живота на човека трябва да бъде волева: простият акт на сдобиване с храна и изяждането й предполага, че личността, за чието опазване е положена грижа, заслужава да бъде опазена; всяко удоволствие, на което иска да се наслади, предполага, че личността, която търси удоволствие, заслужава да го намери. Нуждата от самоуважение сама за себе си не е въпрос на избор, човек може да избира само критерия, който да служи за мерило. И той прави фатална грешка, ако обръща това закрилящо живота му средство така, че да служи за собственото му погубване, като избира критерий за оценка, противоречащ на съществуванието, и настройва своето самоуважение в противоречие с действителността.
Всяка форма на безпричинна неувереност в себе си, всяко чувство за непълноценност и пазена в тайна недостойност е всъщност проява на скрития страх на човека от неговата неспособност да се справя с битието. И колкото по-силен е страхът му, толкова по-яростно се вкопчва човек в убийствените доктрини, които го задушават. Никой човек не може да преживее момента, в който сам се признава за непоправимо зло: подобно признание може да бъде последвано само от умопомрачение или самоубийство. За да избегне това — ако си е избрал ирационален критерий — той е готов да преиначава, да увърта, да премълчава, готов е да се самозаблуждава относно действителността, съществованието, щастието, разума; и в края на краищата ще изпадне в заблуда относно собственото си достойнство, предпочитайки да съхрани илюзията, отколкото да се изправи пред опасността да осъзнае, че е загубил самоуважението си. Страхът на човека да се изправи лице в лице с един проблем издава очакването му да види най-лошото.