Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)». Краткое содержание книги:
Вашата душа постоянно се терзае от чувство за вина, но не защото сте извършили някакво престъпление, нито пък заради несполуки, грешки и недостатъци, а поради премълчаването на фактите, чрез което се опитвате някак си да ги избегнете — не става дума за някакъв вид първороден грах или вроден дефект, а за основния ви недостатък: за преустановяването на мисловния процес, за отказа да се размишлява. Страхът и чувството за вина са постоянните ви емоции, те са истински и вие ги заслужавате, но те не се дължат на някакви привидни причини, каквито измисляте, за да замаскирате истинските основания; те не произтичат от вашия „егоизъм“, слабост или невежество, а се пораждат от една истинска и сериозна заплаха за вашето съществуване: страх — защото сте се отказали от средството си за оцеляване, чувство за вина — защото осъзнавате, че сте го сторили по собствена воля.
Това ваше аз, на което сте изменили, е вашият разум: самоуважението е упование в способността ви да мислите. Егото, което търсите, това същностно аз, което не можете да изразите или определите, не са вашите емоции или неизречените ви мечти, а вашият интелект, съдията във вашия върховен трибунал, когото сте отзовали от длъжност, за да се оставите пасивно на благоволението на някакъв адвокат-шарлатанин, когото наричате ваше „чувство“. И после се лутате из тази самоналожена нощ в отчаяно търсене на безименния светилник, тласкани от някакъв угасващ спомен за зората, която някога сте видели и загубили.
Обърнете внимание с какво постоянството в световната митология се повтарят легендите за рая, с който човекът някога е разполагал, острова Атлантида или Градината на Едем3, или някакво царство на съвършенството, но — неотменно позиционирани назад във времето. Коренът на тези легенди е реален, но той е в миналото не на човешкия род като цяло, а на отделния човек. Вие и досега пазите усещане — не така отчетливо като спомен, а по-скоро размито като болката по безнадежден копнеж, — че в първите години на детството, още преди да се научите да се подчинявате, да поглъщате ужаса на неразумността и да се съмнявате в ценността на разума си, животът ви е бил лъчезарен, познали сте независимостта на разумното съзнание, изправено пред една отворена вселена. Това е изгубеният рай, който търсите — и който ви се полага.
Някои от вас никога няма да разберат кой е Джон Голт. Но тези от вас, които, макар и за миг, са изпитали любов към живота и гордост, че са достойни за него, които, макар и за миг, са погледнали тази земя с благославящ поглед, които са познали състоянието да се чувстваш истински човек — те ще ме разпознаят просто като човека, разбрал, че всеки трябва да остане верен на това състояние. Аз съм човекът, който знае кое прави това състояние възможно, и който е избрал да бъде постоянно и завинаги такъв, каквито сте се чувствали вие, в онзи едничък миг от живота си.
Изборът трябва да го направите вие. Този избор — като израз на предаността ви към най-доброто, на което сте способни — можете да направите като приемете, че най-благородната ви постъпка е била актът на ума ви, чрез който сте научили, че две и две правят четири.
Които и да сте вие — които в момента сте останали насаме с моите думи и само вашата честност ще може да ви помогне да ги разберете — изборът да бъдете човешко същество все още е открит пред вас, но цената е да започнете от нищо, да се изправите откровено и неприкрито пред лицето на реалността и, поправяйки една скъпо струваща историческа грешка, да заявите: „Съществувам, следователно ще мисля“.
Приемете неоспоримия факт, че вашият живот зависи от вашия разум. Признайте, че цялата ви борба, всичките ви съмнения, преструвки, увъртания са служили единствено на отчаяните опити да избягате от отговорностите на съзнанието, надарено с воля; търсили сте автоматично познание, инстинктивно поведение, интуитивна убеденост; и, макар да го наричате стремеж към достигане до равнището на ангелите, всъщност сте се стремили към равнището на животното. Приемете за свой морален идеал задачата да станете хора.
Не казвайте, че се боите да се доверите на разума си, понеже знаете твърде малко. По-безопасно ли е да се оставите на мистиците и да захвърлите и това малко, което знаете? Живейте и действате в рамките на своите знания и не спирайте да ги разширявате до края на живота си. Откупете разума си от заложните къщи на авторитетите. Приемете факта, че не само че не сте всезнаещи, но и че ролята на зомби няма да ви даде всезнание; че не само че вашият ум е погрешим, но и че проявите на безумие няма да ви направят безпогрешни; че самостоятелно направената грешка е по-безопасна от десетки приети на вяра истини, защото в първия случай все още разполагате със средството да поправите грешката си, докато при втория се разрушава самата ви способност ви да разграничавате истината от грешката. На мястото на мечтата си за всезнаещ автомат приемете факта, че човек придобива всяко знание по своя собствена воля чрез своя собствен труд и именно това е неговата характерна черта, отличаваща го всичко друго във Вселената — това е неговата природа, неговата нравственост, неговото величие.
3
Според християнската митология старозаветният рай — мястото, където Адам и Ева са живеели непосредствено след като Господ ги създал. — Бел.ред.