Атлас изправи рамене (Трета част: А е А)

Вече сте в задънена улица, доведени тук от предателството, което сте сторили със съгласието си, че нямате право да съществувате. В началото сте повярвали, че това е „само един компромис“: признали сте, че е лошо да живеете за себе си, но е морално да живеете за децата си. После сте признали, че е егоистично да живеете за своите деца, но е морално да живеете за своята общност. После сте признали, че е егоистично да живеете за своята общност, но е морално да живеете за своята страна. Сега позволявате тази най-велика страна да бъде лакомо подяждана от всяка човешка измет от всички краища на света и вече приемате, че е егоистично да живеете за страната си, и е ваш морален дълг да живеете за цялото земно кълбо. Човек, който няма правото да живее, няма право и на ценности и не ще ги запази.

В края на този път от последователни предателства — останали без средства за защита, без сигурност, без чест — вие извършвате последния акт на измяна и подписвате собствената си декларация за обявяване в интелектуална несъстоятелност: когато мистиците на плътта от народните републики провъзгласяват, че те са борците за разума и науката, вие се съгласявате и бързате да обявите, че вярата е вашият кардинален принцип, че разумът е на страната на вашите унищожители, а на ваша страна е вярата. Пред съпротивляващите се останки от разум и честност в обърканите, изкривени съзнания на своите деца заявявате, че не можете да предложите разумен довод в подкрепа на идеите, в името на които е създадена нашата страна, че няма разумно оправдание за свободата, за собствеността, за справедливостта, за правата, че те почиват на мистично прозрение и могат да бъдат приети само на вяра, че от гледна точка на логиката и здравия разум противникът е прав, но независимо от това вярата е по-висша от разума. Заявявате пред децата си, че е разумно да се граби, да се изтезава, да се заробва, да се експроприира, да се убива, но те трябва да устояват на изкушенията на логиката и дисциплинирано да останат ирационални; че небостъргачите, заводите, радиоапаратите, самолетите са продукти на вярата и на някаква мистична интуиция, докато масовият глад, концентрационните лагери и разстрелите са продукт на разумния начин на съществуване; че индустриалната революция е била бунт на вярващите срещу епохата на разума и логиката, наричана Средновековие. Едновременно с това, на един дъх вие заявявате пред същото дете, че бандитите, които управляват народните републики, ще надминат нашата страна по материално производство, тъй като те са представители на науката, но загрижеността за материалното богатство е вредна и всеки трябва да се отрече от материалното благополучие; заявявате, че идеите на същите тези бандити са благородни, но на дело те не ги следват, докато вие се придържате към тях; че вие се борите срещу бандитите единствено с намерението да се реализират техните цели, доколкото те самите не могат да ги осъществят, но затова пък вие можете; а начинът за борба с тях е те да бъдат изпреварени и самите ние да раздадем имуществото си. И после се чудите защо децата ви се присъединяват към главорезите от народните републики или в някаква полуда започват да вършат престъпления; чудите се защо завоеванията на бандитите се промъкват все по-близо до вашия праг; и накрая хвърляте вината върху човешката глупост, заявявайки, че масите са глухи за разума.