Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Сега изпълзя на мостчето и залази по него. Отпред се виждаше слаба светлина, може би някаква врата бе оставена открехната и самотен лъч пронизваше тъмнината. Какво представление можеше да има в Харшморт в такава вечер? Празненството за годежа беше като кутия с двойно дъно — от една страна, публично честване на годежа на Карл-Хорст и Лидия, от друга — удобен повод за Кликата да върши мерзките си дела. И тази вечер ли събитието бе така двузначно и възможно ли бе това представление да е почтената страна на злото, което се случваше някъде другаде в къщата?
Замисли се за надутите думи на Флаус — баронът беше мъртъв, херцогът скоро щеше да го последва. Принцът беше глупак и женкар, във висша степен податлив на манипулации и контрол. И все пак, ако докторът успееше да го измъкне от ноктите на Кликата, никаква надежда ли нямаше да има, ако министрите около него бяха отговорни и здравомислещи?
Но с мрачна усмивка си спомни собствения си кратък разговор с Робърт Вандаариф над трупа на Трапинг. Неустоимото влияние на този велик човек беше такова, че всяко нещастно или скандално събитие — смъртта на полковника например — просто изчезваше. Внукът на Робърт Вандаариф, особено ако наследеше трона като дете и имаше нужда от регент, щеше да е най-добрата възвръщаемост, която финансистът щеше да реализира от инвестицията на дъщеря си. След като се родеше дете, Карл–Хорст щеше да стане ненужен и предвид обстоятелствата никой нямаше да скърби за него.
Но какви бяха вариантите на Свенсон? Ако Карл-Хорст умреше без поколение, мекленбургският трон щеше да бъде наследен от децата на братовчедка му Хортензе-Катерина, най-голямото от които беше едва на пет. Не беше ли това по-добра съдба за херцогството от тази да бъде погълнато от финансовата империя на Вандаариф? Свенсон трябваше да се изправи пред по-дълбоката истина за мисията, която му бе възложил баронът. С това, което знаеше за замесените сили, ако не успееше да предотврати сватбата, което изглеждаше невъзможно, щеше да се наложи да застреля принц Карл-Хорст — да стане предател в полза на по-големия патриотизъм.
От тази мисъл му загорча, но не виждаше друг изход.
Въздъхна и в същия миг видя ивицата светлина, която в тъмното бе сметнал за далечна врата, току пред лицето си. Идваше от пролука между две завеси. Той лекичко ги дръпна встрани — платът беше много тежък, все едно в него имаше втъкани оловни нишки срещу пожар — и през дупката нахлуха светлина и звуци.
Доктор Свенсон виждаше и чуваше всичко… и беше ужасен.
Това беше операционен театър. Вратата за неговото мостче беше от дясната страна на публиката и минаваше над сцената близо до тавана — на двайсетина стъпки над издигнатата маса и завързаната с кожени ремъци за нея жена с бели роби и бяла маска. Местата за публиката бяха стръмни и пълни с добре облечени маскирани зрители, вперили възхитено очи в друга маскирана жена, която говореше от сцената. Доктор Свенсон мигом позна госпожица Пул.
Зад тях на голяма черна дъска бяха изписани думите: И ТЕ ЩЕ СЕ ПРЕРОДЯТ.
До госпожица Пул нестабилно стоеше още една жена с маска и бели дрехи, русата й коса беше леко разрешена. Свенсон разсеяно и с неодобрение забеляза колко тънка, прилепнала и почти прозрачна е коприната и как разкрива всяка извивка на тялото й. От другата й страна стоеше мъж с кожена престилка. Зад тях, до жената върху масата, стоеше друг такъв мъж с кожени ръкавици, стиснал под мишница нещо подобно на шлем от кожа и мед — същия като този, който бе носил граф Д’Орканч, когато Свенсон бе отвел принца от Института с насочен револвер. Мъжът до масата остави шлема си и започна да вади някакви машинни части от купчина дървени кутии — същите кутии, които бяха видели драгуните на Аспиш да откарват от Института. Защипа някакви дълги усукани медни жици за механичните елементи в кутиите — от мястото, където стоеше, Свенсон виждаше само, че са от лъскава стомана със стъклени циферблати и медни лостчета и бутони — и после за двете страни на някакви черни гумени очила, като провери дали жицата е добре закачена. Свенсон разбра, че се канят да подложат на Процеса жената на масата, както без съмнение току-що бяха направили с жената, която стоеше с госпожица Пул (беше крещяла тя!).