Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Мъжът спря на два метра от него: висок, с провиснала кестенява коса, капитан на драгуните. Червената му куртка беше безукорна, носеше медния си шлем под мишница, а в дясната ръка държеше оголената си сабя. Свенсон срещна зоркия му поглед и стисна по-здраво револвера, но не стреля. Мисълта да убие военен не му беше по сърце — кой знае какво им бяха казали или какво им бяха наредили, особено такива правителствени личности като Крабе или дори Баскомб? Представи си как Чан нямаше да се поколебае и се прицели.
Мъжът го изгледа от главата до петите, особено униформата му, после, без да каже нищо, се обърна да погледне зад себе си и небрежно направи крачка към Свенсон, уж за да провери вратата зад него, в случай че някой гледа от другата стая. Свенсон потрепери, но не можа да натисне спусъка. Капитанът бутна вратата и видя, че е залостена. Револверът на Свенсон почти опираше в гърдите му.
— Доктор Свенсон? — прошепна капитанът.
Свенсон кимна, не можеше да каже и дума.
— Видях Чан. Ще отведа тези хора в центъра на къщата — моля ни, вървете в обратна посока.
Свенсон отново кимна.
— Капитан Смайт? — извика Баскомб.
Смайт отстъпи назад и каза високо:
— Нищо необичайно, сър.
— Говорехте ли с някого?
Смайт направи неопределен жест към вратата, докато обръщаше гръб на Свенсон.
— Оттатък има слуги. Не са видели никого. Казах им да заключат.
— Ясно — обади се нетърпеливо Лоренц. — Хайде, нямаме време!
— След мен, господа — каза Смайт.
Свенсон чу тътренето и скърцането на стъпките на мъжете, които вдигаха мъртвия херцог, плясъка на водата, която се изплиска от ваната. После настана тишина. Той зачака. Нито звук. Пое си дъх, прибра револвера в джоба си и тръгна напред.
Хер Флаус стоеше пред отсрещната врата и се усмихваше самодоволно. Свенсон извади револвера, но Флаус изсумтя презрително.
— Какво ще направите, докторе? Ще ме застреляте и ще издадете присъствието си на всички войници в къщата?
Свенсон тръгна бавно през широкото помещение, целеше се право в гърдите на Флаус. След всички мъки, през които беше минал, бе жалко да си представи как пада от ръцете на това хленчещо нищожество.
— Бях сигурен, че чух нещо — усмихна се Флаус, — както и че капитан Смайт не казва истината. Нямам представа защо — и наистина съм любопитен каква власт бихте могли да имате над офицер от драгуните, особено в настоящото си напълно немощно състояние.
— Вие сте предател, Флаус — отговори Свенсон. — И винаги сте бил предател.
Беше на два метра от пратеника, а вратата беше на още около метър.
— Как така ще съм предател, когато изпълнявам повелята на своя принц? — възрази Флаус. — Истина е, че невинаги съм го разбирал — истина е, че ми помогнаха да достигна настоящото си ниво на яснота — но вие грешите и за мен, и за принца, както винаги…
— Той самият е глупак и предател — изфуча Свенсон. — Предава собствения си баща и народа си…
— Бедни ми докторе, колко сте назад. Много неща са се променили в Мекленбург. — Флаус облиза устни и очите му блеснаха.
— Вашият барон е мъртъв. Да, барон фон Хьорн — мижавата му мрежа от агенти беше добре известна — иначе защо ми беше да следя всяко движение на някакъв си неизвестен корабен лекар? А, разбира се, херцогът също никак не е добре — вашият вид патриотизъм е минало. Съвсем скоро принц Карл-Хорст ще бъде нацията и ще е напълно готов да посрещне с отворени обятия съвместните финансови предприятия на лорд Вандаариф и неговите съдружници.
Флаус беше с проста черна маска, около която се виждаха зловещите белези.
— Къде е майор Блах? — попита Свенсон.
— Някъде наоколо, сигурен съм. Сигурен съм също, че много ще се зарадва на залавянето ви. Двамата с него най-сетне гледаме в една посока — и слава богу! Въпросът наистина е в това човек да види по-дълбоките истини. И ако, както казвате, принцът не е особено талантлив в политическите дела, тогава е още по-важно тези, които го подкрепят, да могат да компенсират тази липса на талант.
Беше ред на Свенсон да изсумти с презрение. Погледна през рамо. Невидимият арфист продължаваше да свири, добавяйки странна нотка към стълкновението му с умствено променения пратеник. Отново се обърна към Флаус.