Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Кондукторът е предал в житарския дюкян увития в кафява хартия пакет, който е извадил от висящата на кожен ремък през рамото му торбичка; погрижил се е с нужното внимание за смяната на конете, хвърлил е на плочника седлото, донесено от Лондон на покрива на дилижанса; присъствувал е на съвещанието между кочияша и коняря по въпроса за сивата кобила, наранила крака си миналия вторник; и той, и мистър Уелър вече са се настанили отзад, кочияшът се е настанил отпред, старият джентълмен в каретата е затворил отново прозореца, останал два пръста отворен през цялото това време, чуловете са свалени и те всички са готови да поемат отново с изключение на „двамата пълни джентълмени“, за които кочияшът пита с известно нетърпение. Тогава кочияшът, кондукторът, Сам Уелър, мистър Уинкл, мистър Снодграс и всички коняри, и всички зяпачи (по-многобройни от всички останали, взети заедно) започват да викат липсващите джентълмени колкото им глас държи. Чува се отговор някъде далеч от двора и мистър Пикуик и мистър Тъпман идват тичешком, запъхтени, защото си били поръчали по чаша бира, а пръстите на мистър Пикуик били тъй вкочанели, че му били необходими цели пет минути, докато намери шест пенса, за да плати. Кочияшът извиква едно предупредително: „Хайде, господа!“, кондукторът го повтаря; старият джентълмен вътре в каретата смята за доста необикновено хората на всяка цена да слизат долу, когато знаят, че няма време за това. Мистър Пикуик с мъка се качва от едната страна, мистър Тъпман — от другата; мистър Уинкл подвиква „готово“ и те се впускат по пътя. Шалове се увиват, яки на палта се вдигат, калдъръмът свършва, къщите изчезват и те отново се понасят през откритото поле, а чистият свеж въздух брули лицата им и ги радва до дъното на сърцето.
Тъй протече пътешествието на мистър Пикуик и неговите приятели с „Мъгълтънският телеграф“ в посока към Дингли Дел; и в три часа същия следобед те всички бяха застанали цели-целенички, здрави и читави, весели и доволни на стълбите на „Синият лъв“, а тъй като бяха пийнали достатъчно бира и бренди по пътя, издържаха геройски на студа, що сковаваше земята в железните си окови и плетеше прекрасни дантели по дървета и шубраци. Мистър Пикуик беше напълно погълнат да брои качетата със стриди и да надзирава изтеглянето на моруната обратно, когато почувствува, че го дърпат лекичко за полите на палтото. Извръщайки се назад, той откри, че лицето, прибягнало до този способ да привлече вниманието му, беше не друг, а любимият прислужник на мистър Уордл, по-добре познат на читателите на тази неподправена хроника под изисканото название „шишкавото момче“.
— Ехей! — рече мистър Пикуик.
— Ехей! — рече шишкавото момче.
А докато го казваше, очите му зашариха от моруната към качетата със стриди и то се захили радостно. Беше по-шишкаво от когато и да било.
— Е, изглеждате ми доста поруменял, млади мой приятелю — рече мистър Пикуик.
— Поспах си точно пред огъня в кръчмата — отвърна шишкавото момче, зачервило се от кратката си едночасова дрямка като нова керемида. — Господарят ме прати с кабриолета да закарам багажа ви до къщи. Щеше да ви прати и коне за яздене, ама после каза, че сигур ще искате да дойдете пеша, защото днеска е студено.
— Да, да — отвърна бързо мистър Пикуик при спомена за неотдавнашния им преход по същите места предишния път. — Да, предпочитаме да походим пеша. Хей, Сам!
— Да, сър — отзова се мистър Уелър.
— Помогнете на прислужника на мистър Уордл при товаренето на багажа и го придружете в превозното средство. Ние веднага тръгваме пешком.
След като даде това нареждане и уреди сметката за дилижанса, мистър Пикуик и тримата му приятели поеха по пътечката през полето и се отдалечиха с бодра стъпка, оставяйки мистър Уелър и шишкавото момче, които се срещаха за първи път. Сам огледа шишкото много учудено, но не каза ни дума и захвана бързо да нарежда багажа в кабриолета, а в това време шишкото си стоеше спокойно встрани и, изглежда, намираше, че е доста любопитно да наблюдава как мистър Уелър работи съвсем сам.
— Така — рече Сам, хвърляйки вътре последната пътническа торба. — Всичко е готово.
— Да — отвърна шишкавото момче с голямо задоволство, — всичко е готово.
— Е, младежо, понатрупал си тегло — рече Сам. — Като нищо спечелваш премия за тежестта си, честна дума.
— Благодарности — отвърна шишкавото момче.