Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Благодаря, сър — отвърна предводителят, — дъщеря ми напълно се възстанови и проявява голям интерес.
— Вероятно е новачка в планините — каза натрапчивият пътник.
— Да, новачка е в… планините — каза предводителят.
— Но вие сигурно ги познавате добре, сър? — предположи натрапчивият пътник.
— Аз ги познавам… хм… доста добре, не отскоро. Не отскоро — отвърна предводителят с театрален жест.
Натрапчивият пътник кимна с глава в отговор на жеста и премина от предводителя към второто младо момиче, което досега само бе споменал като една от дамите, към които изпитвал съчувствие.
Той изказа надежда, че пътуването не й се е видяло неудобно и уморително.
— Неудобно, разбира се — отвърна младата дама, — но не уморително.
Натрапчивият пътник й направи комплимент за точното разграничение на понятията. Тъкмо това искал да каже. Безсъмнено всяка дама трябвало да се чувствува неудобно, като има работа с такова пословично животно като мулето.
— Разбира се — каза младата дама, която беше доста резервирана и надменна, — трябваше да оставим каретите и фургона в Мартини. И, разбира се, невъзможността да се пренесе до това недостъпно място всичко, от което човек се нуждае, представлява твърде голямо неудобство.
— Наистина диво място — каза натрапчивият пътник.
Възрастната дама, която представляваше модел за изискано облекло и чиито обноски бяха съвършени, ако се разглеждат като част от механизъм, направи тук забележка с тих, мек глас:
— Но то трябва да се види, както и много други неудобни места — каза тя, — необходимо е да се види като място, за което много се говори.
— О, нямам нищо против да го видя, уверявам ви, мисис Дженеръл — отвърна другата небрежно.
— Вие посещавали ли сте това място друг път, госпожо? — запита натрапчивият пътник.
— Да — отвърна мисис Дженеръл, — идвала съм тук и друг път. Позволете да ви препоръчам, мила — обърна се тя към първото младо момиче, — да си пазите лицето от огъня, след като сте го излагали на планинския въздух и снега. И вие, мила — продължи тя към другото младо момиче, което веднага я послуша, докато първото само рече: „Благодаря, мисис Дженеръл, много ми е добре и предпочитам да си остана, както съм.“
Братът, който бе станал от стола си да отвори пианото, подсвирна към него и пак го затвори, сега се завърна край огъня с монокъл на окото. Той беше в най-пълно пътническо облекло. Светът не беше достатъчно широк да му осигури пътешествие според екипировката му.
— Тези хора страшно бавят вечерята — провлечено рече той. — Какво ли ще ни дадат! Някой има ли представа?
— Вярвам, че няма да е печен човек — чу се гласът на втория господин от тричленната група.
— Предполагам, че не. Но какво искате да кажете? — запита първият.
— Че тъй като няма да ни сервират вас на общата вечеря, може би ще ни направите услуга да не се пържите на общия огън — отвърна другият.
Младежът, който бе застанал отпуснато на самото огнище с гръб към пламъка и гледаше компанията през монокъла си, подгънал жакет като оскубана домашна птица, готова за печене, загуби самообладание при този отговор; той като че ли се готвеше да поиска още обяснения, когато се оказа — тъй като всички очи бяха обърнати към говорещия, — че младата и красива дама, която го придружаваше, не беше чула станалото, тъй като бе припаднала с глава на рамото му.
— Мисля, че ще е най-добре да я занеса в стаята — каза господинът с понижен глас. — Моля, повикайте някой да донесе свещ и да ми покаже пътя — добави той, обръщайки се към другаря си. — В този странен лабиринт не зная дали бих могъл да се оправя.
— Нека повикам моята прислужница — извика по-високото от младите момичета.
— Дайте да й наквася устните с малко вода — каза по-ниското момиче, което едва сега проговори.
И тъй като всяка от тях извърши, каквото предлагаше, не се почувствува липса от помощници. Наистина, когато двете прислужници пристигнаха (придружени от куриера, да не би някой да им заговори на чужд език по пътя и да ги накара да занемеят), помощниците се оказаха прекалено много. Като видя това и каза няколко думи в този смисъл на по-дребничката млада дама, господинът преметна през рамото си ръката на своята съпруга, вдигна я и я изнесе навън.