Цялото кралско войнство
- Автор: Уоррен Роберт Пенн
- Год: 1982
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Цялото кралско войнство». Краткое содержание книги:
Противно на очакванията той не отразява драматизма на кошмарните военни години, а се обръща към друг важен етап в обществено-икономическото развитие на САЩ от края на 30-те и началото на 40-те години.
Това обаче в никакъв случай не го превръща в носталгично-ретроградно четиво.
Напротив - вечно актуалните и животрептящи проблеми, които той разработва, свързани с генезиса на политическия популизъм, с ролята на харизматичния лидер, увличащ след себе си масите с полудиктаторски способи и използвайки ги за лична употреба, както и тревожните размисли за адекватното функциониране на капитализма в американски условия - дали по линия на колаборацията между властта и магнатите чрез ниските данъци и постоянните инвестициии или чрез драстичното стълкновение и използване плашилото на данъчната секира, го поставят в редицата на най-значимите шедьоври на американската проза, чиято важност нараства днес в условията на постоянно променящия се съвременен свят, в който последователите на Уили Старк съвсем не са намалели.
Теорията за историческата стойност, нека я наречем тъй. Всяка промяна коства нещо. И разходите трябва да се нанесат срещу печалбата. Промените в нашия щат вероятно биха могли да дойдат само по този път, по който идваха, а промени несъмнено имаше. Теорията за моралния неутралитет на историята, нека я наречем тъй. Ходът на историята като ход не може да бъде нито нравствен, нито безнравствен. Ние преценяваме резултатите, а не самия ход. Един безнравствен фактор може да извърши добри дела. И обратно, един нравствен фактор може да извърши лоши дела. Може би човек трябва да продаде душата си, за да добие властта да върши добро.
Теорията за историческата стойност. Теорията за моралния неутралитет на историята. Всичко това е исторически поглед върху света от висотите на мразовит връх. Може би само геният е способен да види така света. Наистина да го види. Може би трябва да те оковат на високия връх и орлите да кълват месата и очите ти, за да го видиш така. Може би само геният е способен да го види. Може би само героят е способен да му въздействува.
Но аз седях във фоайето, чаках звъна на телефона, който упорито мълчеше, и реших, че не му е време сега да се задълбочавам в такива разсъждения. Върнах се към редакционната. Тя представляваше истински бой със сенки. Бой със сенки, защото в тази минута в Капитола сигурно започваше гласуването и сега, когато хората на Макмърфи бяха изчерпали всички възможности да протакат нещата, само някаква нечиста сила би могла да промени резултата от него.
Потърсиха ме към девет часа. Но не беше Адъм. Обаждаха се от Капитола. Шефа бил дошъл и искал да ме види. Ако доктор Стантън ме потърси, обясних в хотела, аз съм в Капитола, телефонистката в централата ще знае къде точно. После позвъних на Ан, за да й кажа какви са резултатите от моето издирване, тоест че досега то е безрезултатно. Гласът й звучеше спокойно, но уморено. Качих се в колата. Пак валеше и покрай тротоара се стичаше черен поток, който блестеше като масло под светлината на уличните лампи.
Когато навлязох в парка на Капитола, видях, че цялата сграда е осветена въпреки късния час. В това нямаше нищо чудно — законодателното събрание беше в сесия. А вътре гъмжеше от народ. Солоните бяха затворили дюкяна и се тълпяха по коридорите и особено около стратегическите пунктове, където стояха големите месингови плювалници. Имаше и много друг народ. Сума репортери и рояци от зяпачи, хора, на които им е драго да участвуват в големите събития, макар и само с присъствието си.
Промъкнах се до кабинета на Шефа. Казаха ми, че той слязъл с някого в сената.
— Явиха ли се някакви спънки при прокарването на законопроекта? — попитах момичето в приемната.
— Не задавайте наивни въпроси — отвърна то.
Помислих си да й кажа, че вря и кипя в тия работи още от времето, когато тя си е смукала палеца в люлката, но се отказах. Вместо това помолих я да ме повика, ако Адъм се обади, и слязох в сената.
Отначало не видях Шефа. После го забелязах да стои настрана с няколко сенатора и Калви Спърлинг; на почтително разстояние от тях се бяха струпали зяпачи, които се грееха на лъчите на славата. Встрани от Шефа стоеше облегнат на мраморната стена Захарчо и по силно хлътналите бузи личеше, че смуче захар, която сигурно са разливаше в него като божествен нектар. Шефа стоеше с ръце на гърба и леко наведена глава. Слушаше какво му говори единият от сенаторите.
Приближих се до групата и застанах малко встрани. След минута погледът на Шефа се плъзна към мен и аз разбрах, че ме забеляза. Тогава пристъпих към Захарчо и му казах:
— Здравей.
След няколко опита той успя да ми отговори. После възобнови заниманието си със захарта. Аз се облегнах на стената до него и зачаках.
Изминаха четири-пет минути, а Шефа все стоеше с онези и слушаше сенатора. Той умееше да изслушва докрай събеседника си, без да каже дума, за да не го прекъсва. Думите се леят, леят, а Шефа само слуша и чака да види какво ще се покаже на дъното. Накрая видях, че му омръзна. Беше разбрал какво има на дъното или пък беше разбрал, че на дъното няма нищо. Усетих, че му е омръзнало, защото видях как вдигна рязко глава и погледна сенатора право в очите. Това беше сигурен признак. Отделих се от стената, понеже разбрах, че Шефа се готвеше да ги остави.
Той погледна сенатора и поклати глава.
— Тоя номер няма да мине — каза съвсем дружелюбно.