Цялото кралско войнство

Върнах се в хотела и влязох да хапна в бюфета, като помолих да ме повикат, ако някой ме търси по телефона. Но никой не ме потърси. Тогава седнах във фоайето и се заех с вечерните вестници. В дълга редакционна статия „Кроникъл“ възхваляваше смелостта и здравия разум на шепата сенатори, въстанали против законопроекта за данъците, който щял да задуши икономическата дейност и частната инициатива в щата. До редакционната имаше карикатура. Шефа или по-точно човешка фигура с главата на Шефа, но с огромен тумбак, облечена в детско костюмче с къси панталонки, опънати до пръсване по дебелите космати бедра. На едното си коляно този изрод крепеше голям пудинг с дупка в средата, от която се подаваше гърчаво човече. На пудинга имаше надпис „Щатът“, а на гърчавото човече — „Трудещият се гражданин“. От устата на Шефа излизаше един от онези продълговати мехури, с които художниците на комиксите изобразяват речта на своите герои. В мехура пишеше; „Какво добро момче съм аз!“ А текстът под карикатурата гласеше: „Малкият Джек Хорнър“.

Зачетох пак редакционната. По-нататък се разправяше, че нашият щат бил беден и не можел да понесе бремето, което някои така деспотично му налагат. Старата песен. Всеки път, когато Шефа минаваше в настъпление — данък общ доход, данък за добива на минерали, данък върху спиртните напитки, — всеки път се повтаряше едно и също. Бръкнеш ли им в кесията, боли ги. Човек можа да забрави смъртта на баща си, но никога — загубата на своята бащиния, е казал суровият флорентинец, който е основоположникът на нашия съвременен свят. И добре го е казал.

Нашият щат е беден, крещеше винаги опозицията. А Шефа отговаряше: „В щата е пълно с бедни хора, това е безспорно, но щатът не е беден. Въпросът е кой пръв ще се добере до кърмилото, когато сипват ярмата. Значи, ще трябва да поразбутам и да посритам тук-таме, та да си наквася добре зурлата.“ И той се накланяше към тълпата с паднал на челото перчем и облещени очи, вдигаше десница и питаше народа и нажеженото небе: „Вие с мен ли сте? Кажете, с мен ли сте?“ И екваше рев.

Данъците потъват в джобовете на рушветчиите, крещеше винаги опозицията. „Вярно е — казваше Шефа, заемайки непринудена поза, — има и рушветчийство, но само толкова, колкото е нужно, за да се въртят колелата без скърцане. И запомнете едно: човек още не е измислил машина, в която да не се губи част от енергията. Колко енергия получавате от буца въглища в електростанцията или локомотива в сравнение с цялата енергия, която се съдържа в същата буца? Трошица. А ние работим къде по-добре от всякаква електростанция или локомотив. Е, имаме си шайка крадци, но те падат страхливи, та не крадат по много. Аз ги държа под око. Но дадох ли нещо на този щат? Дадох, бога ми!“