Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Аз съм този, дето купува кораби в залива Продигал.
— С какво право, да нямаш писмено постановление от боговете? Имам пари, и това е единственото, което има значение.
— Парите ти няма да ти помогнат, докато плуваш, момче…
— Стига! — отсече Дракаша. — Докато някой от вас не плати, и двамата се намирате на моя кораб.
— Много си далече от къщи, пале, и нещо ме ядосваш…
— Щом искате тоя кораб, ще ми платите в монети, колкото теглото му! — кипна Дракаша. Раздразнението й беше съвсем истинско. Корабокрушителя беше могъщ и полезен, но в състезание по чиста сила всеки капитан от Пиринчено море би го смазал с петата си. Липсата на конкуренция го бе накарала да си играе прекалено много с хорското търпение. — Ако господарят Калас даде най-доброто предложение, аз ще го приема. Приключихме ли с глупотевините?
— Готов съм да откупя кораба си — рече Коста.
— Я чакайте, капитане! — намеси се Делмастро, щом чу подадената реплика. — Знаем, че Корабокрушителя е в състояние да плати. Но още не сме видели монетите на негово благородие.
— Дел е права — рече Дракаша. — Тук долу с препоръчителните писма си бършем гъзовете, лорд Калас. Дано носите нещо тежко в тези чанти.
— Разбира се — отвърна Коста и щракна с пръсти. Жером пристъпи напред и пусна една от чантите на палубата в нозете на Дракаша. Тя тупна със силно дрънчене.
— Гуилем! — Подкани го с жест да излезе напред Замира. Той се наведе над чантата, разкопча я и разкри купчина златни монети — в действителност съдържанието на кесията на Замира, смесено с парите, донесени в морето от Леоканто и Жером. Гуилем вдигна една жълтица към слънцето, драсна по нея и я захапа, а после кимна.
— Истински са, капитане. Соларии от Тал Верар.
— В тази чанта са седемстотин — уточни Коста, което бе сигналът Жером да хвърли и втората чанта на палубата до първата. — Още седемстотин.
Гуилем разкопча втората чанта и остави Корабокрушителя да види, че и тя очевидно прелива от злато. Поне петте или шестте пласта соларии над копринения джоб, напълнен със сребърни и медни монети. И третата чанта също беше измамна, но Замира се надяваше, че на Коста нямаше да му се налага да се изяснява наново.
— А от тях ви давам хиляда за начало — рече Леоканто.
— Ръбовете на монетите му може да са остъргани — обади се Корабокрушителя. — Това е недопустимо, Дракаша. Донеси везни от кораба ти и ще накарам да донесат моето злато.
— Монетите са непокътнати — ухили се Коста и показа всичките си зъби. — До последната. Знам, че ще ги проверите, капитане, знам и че ако някоя от тях е осквернена, това ще ми струва живота.
— Но…
— Дълбоката ти загриженост за моето благополучие е отбелязана, Корабокрушителю — рече Дракаша. — Но лорд Калас е напълно коректен и по моя преценка искрен. Той предлага хиляда. Желаете ли да качите цената?
— Краката са разтворени, старче — обади се Леоканто. — Ще го вдигнеш ли?
— Хиляда и десет — рече Корабокрушителя.
— Хиляда и сто — отсече Коста. — Богове, все едно играя карти с коняря си.
— Хиляда сто и петдесет! — изхриптя Корабокрушителя.
— Хиляда и двеста.
— Още не съм й огледал гредите…
— Тогава да беше се домъкнал по-бързо в залива. Хиляда и двеста.
— И триста!
— Така те искам — рече Коста. — Преструвай се, че можеш да издържаш на темпото ми. Хиляда и четиристотин.
— Хиляда и петстотин! — извика Корабокрушителя. — Предупреждавам те, Калас, ако вдигнеш още повече цената, ще има последици.
— Горката дърта кофа лой, принудена да се задоволява с някакви си нелепи печалби вместо с неприлични. Хиляда и шестстотин.
— Ти пък откъде се взе, Калас?
— Дойдох като пътник с кораба на независим търговец.
— С кой?
— Това не ти влиза в проклетата работа! На хиляда и шестстотин съм навит. Какви са…
— Хиляда и осемстотин! — изсъска Корабокрушителя. — Да не би да ти свършиха кесиите, лашански преструванко?
— Хиляда и деветстотин — отвърна Коста, вкарвайки в гласа си нотка на презрение за първи път.
— Две хиляди солария.
Леоканто разигра кратко съвещание с Жером. Заби поглед в краката си, измърмори „Майната ти, дъртако“ и махна на Жером да събере чантите от палубата.
— Продаден на Корабокрушителя — обяви Замира, като едва удържаше напиращата усмивка. — За две хиляди солария.
— Ха! — Тържествуваща, почти болезнена гримаса изкриви лицето на Корабокрушителя. — Мога да купя десет такива като вас, ако ми се прище, пале! Ако някога усетя нужда да надяна на кура си нещо чуждестранно, дето за нищо не става.