Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Те ще ми попречат да се събера с братята си - каза той. - Няма да им го позволя.
- Но нима няма друг начин да се съберете с тях? Без толкова мащабна война?
Ераван прокара очи по него и Дориан застина, задържайки мириса си неразпознаваем, преображението си - нетрепващо.
- Но какво му е забавното на това? - попита валгският крал и пак се извърна към кулата.
- Задавал ли ви е някогашният крал на Адарлан такива въпроси?
Думите сякаш се изтръгнаха сами от гърлото му.
Ераван пак спря.
- Той не беше толкова верен слуга, колкото навярно си мислиш. И виж какво си навлече.
- Съпротивлявал ви се е.
Това вече не беше въпрос.
- Така и не се преклони напълно пред мен. - Дориан така се смая, че устата му зяпна. Но Ераван продължи по пътя си и подхвърли без дори да надникне назад: - Прекалено много въпроси задаваш, Върнън. Отегчаваш ме.
Дориан се поклони, въпреки че Ераван вече беше с гръб към него. Валгският крал отвори вратата към кулата, разкривайки сумрачно помещение, и я затвори след себе си.
Някакъв часовник удари полунощ с фалшив, злокобен звън и Дориан тръгна обратно по коридора, нарочно избирайки друг път към покоите на Майев. Шмугна се в една тъмна ниша, преобрази се набързо в мишка и заситни по каменния под. Зрението на гризач му помагаше да се прокрадва в мрака.
Като се промуши под вратата на Майев, в камината вече тлееха единствено въглени.
Кралицата се обади от леглото в тъмната стая:
- Ти си глупак.
Той си върна човешкия облик.
- Защо?
- Знам при кого отиде. - Гласът ѝ сякаш пъплеше из мрака. - Ти си глупак. - Когато не ѝ отговори, Майев попита: - Искаше да го убиеш ли?
- Не знам.
- Ако се изправиш срещу него, няма да оцелееш. - Небрежни, сурови думи. Дориан нямаше нужда да докосва Дамарис, за да разбере, че са истина. - Просто ще сложи нов нашийник около врата ти.
- Знам.
Явно трябваше да научи къде ги крие валгският крал и да ги унищожи.
- Съюзът помежду ни няма да се получи, ако се измъкваш така и постъпваш като лекомислено хлапе - изсъска Майев.
- Знам - повтори глухо той.
Когато не каза друго, кралицата въздъхна.
- Поне откри ли каквото търсеше?
Дориан легна пред камината, пъхвайки ръка под главата си.
- Не.
72
От разстояние Ферианската падина не приличаше на аванпост за многобройния въздушен легион на Морат.
Нито пък на дългогодишен развъдник за уивърни, реши Несрин.
Навярно именно липсата на всякакви видими признаци за валгско присъствие бе позволила мястото да остане тайна толкова дълго време.
Летейки към величествените върхове близнаци от двете страни на падината - Северния зъб и Омега, които разделяха Белия зъб от планината Рун, Несрин вече виждаше смътно постройките, вградени в скалите. Колкото наподобяваха лагера на Еридун, толкова и се отличаваха от него. Планинският дом на клана Еридун вечно жужеше от движение и живот. Тукашните скални обиталища, свързани с каменен мост в горната част на върховете, тънеха в тишина. Изглеждаха студени и неприветливи.
Снегът почти заслепяваше Несрин, но Салки се носеше плавно към върховете, летейки нависоко в небето. Борте и Аркас се задаваха откъм север като тъмни сенки сред белите вихрушки.
Надалеко зад тях, чак в долината отвъд Ферианската падина, чакаше половината им армия заедно с руките. Чакаше Несрин, Борте и другите разузнавачи да дадат сигнал, че моментът е подходящ за атака. Миналата нощ бяха прелетели над реката под прикритието на мрака, а онези, които руките не успяха да пренесат, я прекосиха с лодки.
Полето в съседство с падината беше опасно място за армията. Ейвъри се разклоняваше зад тях и щеше да ги възпрепятства при нужда от отстъпление. В по-голямата си част беше замръзнала, но ледът не беше достатъчно дебел, за да минат по него. Ако битката потръгнеше зле, бягството щеше да е невъзможно.
Несрин сръчка Салки и рукът направи вираж към южната страна на Северния зъб. Надалеч под тях снежната виелица разкри за миг нещо като заден проход към планината. Стражи и уивърни не се мяркаха.
Навярно лошото време ги беше подтикнало да се покрият.
Тя погледна на юг към Белия зъб. Но нямаше и следа от втората половина от армията им, тръгнала на север между върховете, за да влезе в падината откъм западната страна. Още по-опасен маршрут от техния.
Ако обаче изиграеха картите си добре, ако примамеха армията от Ферианската падина в равнината точно преди другата част от тяхната армия да пристигне откъм запад, щяха да смажат моратските сили от две страни. И то без да разчитат на новоосвободената сила на Елин Галантиус. И тази на консорта и двора ѝ.