Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Валгският крал го погледна и стисна уста.
- Доколкото си спомням, те отпратих, Върнън.
Дориан сведе глава, укротявайки дъха си с всяка стъпка, която Ераван правеше към него. Магията му се размърда, сви се от ужас пред наближаващото същество и той я скъта надълбоко в себе си. На място, където Ераван нямаше да я усети.
Както не го беше усетил и по-рано. Може би суровата му магия заличаваше издайническия му мирис.
Дориан наведе глава.
- Като се прибрах в покоите си, милорд, осъзнах, че не ви зададох един въпрос.
Молеше се Ераван да не забележи различните дрехи. Меча, който криеше под пелерината си. Молеше се да реши, че Върнън се е прибрал в стаята си и се е преоблякъл, преди да се върне. И се молеше той самият да говори достатъчно убедително като господаря на Перант.
Лицемерен подлизурко - готов да продаде собствената си племенница на демонски крал.
- И какъв е?
Ераван продължи напред по коридора към кулата си, същински кошмар, обвит в красиво тяло.
Дориан можеше да атакува още сега. Да го убие.
Ала си напомни, че не идва за това.
Ето защо наклони глава и попита тихо:
- Защо?
Ераван плъзна лъснали златисти очи към него. Очите на Манон.
- Какво защо?
- Можехте да господствате над десетки други територии, а ни удостоихте с избора на тази. От дълго време се чудя защо.
Ераван присви очи, а Дориан задържа върху лицето си маската на раболепно любопитство. Дали Върнън не му беше задавал този въпрос и преди?
Глупав риск. А ако Ераван зърнеше меча на хълбока му...
- С братята ми планирахме да превземем този свят, да го прибавим към всички останали, които вече бяхме завладели. - Светлината от факлите танцуваше по златистата коса на Ераван, докато кралят крачеше по дългия коридор. Дориан имаше чувството, че достигнеха ли кулата в далечния му край, разговорът щеше да приключи. - Като пристигнахме в този свят, срещнахме неимоверно голяма съпротива и бранителите му прогониха братята ми. Затова реших, че по време на заточението ми тук ще отмъстя на света ви. Ще го превърна в огледален образ на нашия, за да почета братята си и да го подготвя за тяхното завръщане.
Дориан прерови спомените си от безчетните уроци за кралските домове по земите им и каза:
- И аз знам какво е братското съперничество.
Той се усмихна пресилено на краля.
- Ти си убил братята си - отвърна отегчено Ераван. - Аз искрено обичам своите.
Стана му смешно при мисълта.
До вратата към кулата имаше още половин коридор.
- Значи наистина смятате да унищожите този свят? И всичките му обитатели?
- Онези, които не коленичат пред мен.
Майев поне искаше да го запази непокътнат. Да властва над него, но да го съхрани.
- Ще им сложите нашийници и пръстени или просто ще ги убиете?
Ераван го стрелна косо.
- Никога преди не си се интересувал от съдбата на народа си. Дори от тази на племенницата си, макар и неудачница.
Дориан изтръпна показно и пак сведе глава.
- Отново се извинявам, милорд. Тя е умно момиче.
- Толкова умно, че само веднъж ти се опълчи, а ти се сви в дупка.
Дориан отново наведе глава.
- Ще отида да я търся, ако пожелаете.
- Онова, което ме интересува, вече не е в нейни ръце, а е безследно изчезнало. И ти си отговорен.
Ключът на Уирда, който Калтейн бе дала на Елида.
Дориан се запита дали Върнън не се беше покривал през последните месеци, избягвайки този разговор. Потрепери отново.
- Кажете ми как да поправя грешката си, милорд, и ще се подчиня.
Ераван спря и устата на Дориан пресъхна. Магията му се уви около него, за да му предложи опора.
Той свика сили и погледна краля в очите. Погледна съществото, донесло толкова страдание в света му.
- Родът ти се оказа безполезен за мен, Върнън - заяви с опасно спокоен глас Ераван. - Дали да не ти намеря друго приложение тук, в Морат?
Дориан веднага се досети що за приложение можеше му намери в крепостта и разпери умолително ръце.
- Аз съм ваш слуга, милорд!
Ераван се вторачи преценяващо в него. А сетне нареди:
- Върви си!
Дориан изправи глава и остави Ераван да стори още няколко крачки към кулата. Равнодушните стражи на пост пред вратата отстъпиха встрани, като ги наближи.
- Наистина ли ги мразите? - изстреля внезапно Дориан.
Ераван се обърна леко към него.
Дориан поясни:
- Човеците. Елин Галантиус. Дориан Хавилиард. Всичките. Наистина ли ги мразите?
Защо ни причиняваш такова страдание?
Златистите очи на Ераван притъмняха.