![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Ако ви помоля... Принцесата ще дойде ли насам?
Отвори жалузите на прозореца върху облицованата с фаянсови плочки лява стена.
– Елате, погледнете.
Михримах пристъпи към прозореца. Синан лекичко се отдръпна и посочи с ръка.
– Ето там ще се извиси! – възторжено заяви той. – Видяхте ли През този прозорец ще можете спокойно да се любувате на цялата сграда, на минаретата, на всичко!
За да вижда по-добре, Михримах се доближи още повече, ешарпът на главата й се плъзна по рамото му, ароматът на разпуснатите й до талията коси омая Синан, отнесе го в други светове.
– Простете! – отдръпна се той веднага.
Михримах погледа още малко през прозореца, представяйки си сградата, която щеше да се издигне на отсрещния бряг, където и зеленината на склоновете се потапяше в морето. После отиде при Майстор Синан, който вече се беше върнал до масата.
– Кога ще е завършена? – Гласът й прозвуча така, сякаш му казваше да я завърши още утре.
Главният архитект се засмя.
– Ако остане на вашия роб, веднага щеше да я завърши, щеше ми се да я поднесе като сватбен подарък на своята принцеса.
От вълнение Михримах не долови пък оттенъка на разочарование в неговия глас.
– Само че строителството е трудна работа. Не можеш да го претупаш набързо. Градежът на камък върху камък отнема години.
– Колко години, Майстор Синан?
Синан се обърна, зачезна в сините очи, на които не можеше да се насити, но и от които направо се боеше. И запелтечи:
– Ами такова... Четири години, може и пет... А може и по дълго време.
Михримах нацупи недоволно устни.
– Направо си признайте, че ще я видим чак като остареем!
Синан се олюля, сякаш го пронизаха с нож в гърдите.
Така съжаляваше, че наговори на Михримах такива врели-некипели. Щом тя щеше да остарява, на него какво му оставаше? Може би един живот нямаше да му стигне, за да завърши своето творение?
Майстор Синан положи неимоверни усилия да се съвземе.
– Може ли такова нещо, принцесо? – промълви. – Ще я притежавате през най-цветущите години на своята младост. Ние обаче...
Михримах начаса се зае да излекува раната, която отвори със своята безпардонност.
– Вие обаче ще бъдете в най-зрелия период на вашето творчество.
Видя, че думите й не стигнаха, за да възвърне набързо погасналата светлина в неговите очи. „Нали забърка кашата, сърбай си я сега!“ - каза се тя на себе си.
– Ами минаретата? – попита, за да смени темата. – Решихте ли те къде ще гледат?
– Ето в това е тайната, принцесо!
Лицето на Михримах пламна. Пак ли тайна? Отправи поглед към Майстор Синан. Спокойствието и усмивката по лицето му я изумиха.
– Каква е тази тайна, повече няма да ви питаме. И да ви заповядаме, няма да ни я кажете.
Напразни останаха усилията гласът й да не прозвучи хладно, но главният архитект този път витаеше някъде другаде.
– Това не е тайна на покорния ви роб Синан, принцесо! – продума съвършено спокойствие той. – Ваша е. И да искам, не мога да я издам. Тайната на принцеса Михримах не се споделя. Който умее да гледа, вижда.
Видя, че тя не го разбра, и се засмя.
– А пък за да я види... – разпери пръсти върху плана – ще изчака, като минаретата се извисят.
МОРСКИЯТ ДВОРЕЦ
Истанбул, октомври 1538 г.
Първо пристигна новината. Единият от двамата изпратени от Хайредин паша вестоносци отиде при султан Сюлейман, другият остави посланието на адмирала в покоите на принцеса Михримах. Ръцете й се трепериха от вълнение, докато разчупваше печата.
Под печата на Хайредин паша имаше само две изречения: „Убедително завоевание! Акваторията на Превеза е увенчана с победата на флотилията на Михримах!“
Направо литна от радост. По устните й затрептя мелодията на песента, която моряците изпяха за нея, стори й се, че чува техните далечни гласове.
Вечерта падишахът оповести подробностите:
– При Превеза Хайредин паша разгромил сформираната по заповед на папата флотилия на кръстоносците. Капитанът, който донесе съобщението, каза, че дотогава това била най-голямата армада, вдигнала платна в Бяло море – корабите на Испания, Венеция, Генуа, Холандия, на северните страни и на още знайни и незнайни държави. Тези, които нямали морета и кораби, дали злато. Отворили и хазната на папството. Вложили пари в стотици бойни кораби. А ето на, флотилията на Михримах, която построихме с медните монети на нашата принцеса, се разгънала като полумесец. Врагът нападнал, полумесецът се разгърнал. Врагът пак нападнал, полумесецът пак се разгърнал. Когато наши кораби отплували на две страни, неверникът сметнал, че капитаните ни бягат. Обаче героите ни изненадващо се върнали. Помогнал им и Аллах, надул платната ни с толкова силен вятър, че двата върха на полумесеца набързо се затворили. Загърмели с барута, замятали гюлетата, завъртели с ятаганите. Вражеските кораби не могли да помръднат. Моите моряци превзели с абордаж някои от тях и посекли с ятаганите си заварените там неверници. Опожарили стотици бойни кораби. Хоризонтът на Превеза бил обвит в толкова черен дим, че затъмнил и слънцето. Адмирал Андреа Дория едва успял да си спаси живота. От съглашението Рим-Испания-Венеция не излязло нищо добро. Бяло море вече е под сянката на нашия флаг.