![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
– Принцесо! – продума тихо зад гърба й Есма. – Главният архитект Синан ага!
Едва тогава се обърна в профил:
– Така ли? Добре дошъл!
Дори това полуобръщане, хладното й отношение, обиденият апатичен поглед беше достатъчно за Синан. „Ето на, сега слънцето изгря за теб, Аърнаслъ! Слънцето, което те дарява с живот!“
Наведе глава и поздрави Михримах.
Под мишницата си пак носеше куп рула.
– Желаете ли нещо, Синан ага?
Гласът й беше толкова леден, колкото да издаде дълбоката й обида. Синан усети да го полазват тръпки. „Ей, старче Синан! -въздъхна ти – видя ли какви си ги надробил? Още ти е сърдита. Ами ако не я видя повече. Ако каже не идвай повече тук! Какво ще правиш тогава?“
Нищо не можеше да направи. Не беше ли погребал своята любов дълбоко в сърцето? Не беше ли заключил устата на това свое сърце! Вливаше отровата в него – и го правеше всяка нощ. Слагаше глава върху възглавницата до жена си, обръщаше й гръб и вперваше очи през мрака в стената. Рисуваше върху тази стена картините, плановете, кубетата на своята фантазия. А погледнеше ли към дъщеря си, потъваше вдън земя от срам.
– Завърших изчисленията! – измънка смутено той.
– Така ли?
Въпреки апатията в гласа й, допълни:
– Вече знам къде ще построя сградата, с какво изложение ще бъде и къде ще издигна минаретата.
– Добре.
Внезапно Михримах установи, че й харесва да наказва този мъж. „Какво става? – запита се сама. – Липсва ти само камшик в ръцете. Пред теб стои един разтреперан възрастен човек. Не те ли е грях?“ Вътрешният й глас се опъна: „Не! Да не беше подхвърлял такива приказки за разните му там тайни. Да си беше казал открито каквито тайни има“. Михримах обаче реши да не се вслушва в него.
– На тази база разработих всички планове на строежа. Помислил съм, че принцесата ще пожелае да ги види.
В тона на Синан също звучеше обида. Стоеше така, като че ли ей сега ще й хвърли шумолящите под мишницата му планове и ще побегне. Михримах за пръв път не можа да забележи познатата светлина в неговите очи.
– Добре сте си помислили! – обади се тя, опитвайки се да стопли и гласа си, и погледа си. – А ние бяхме решили, че главният архитект ни е сърдит.
Синан улови промяната. В душата му напъпи надежда. Устните му между бялата му брада и мустаците промълвиха: „Господи Боже мой. Ти отново ми възвръщаш светлината“.
Направи лек поклон и пристъпи към масата. Разстла върху нея едно огромно руло. Хвана го с две ръце, за да не се навие обратно и да се затвори. Като видя това, Есма се втурна навън и донесе две газени лампи. Остави едната в единия край, втората – в другия.
Синан се отмести леко встрани да стори място на Михримах.
– Хайде да видим сега какви чудеса е изрисувал нашият Майстор Синан!
Тя се приближи до масата. Пред очите й се появи макетната скица на една внушителна сграда, която сякаш ей сега щеше да изскочи от хартията и да се извиси пред нея в цялото си великолепие.
Неволно се задъха от възхищение. Сградата напомняше силует на жена с развети поли.
Опитвайки се да не прояви неуважение към господарката си, Есма също надзърташе през рамото на Михримах и гледаше чертежа като омагьосана.
В един момент Михримах усети, че дъхът й секва. Сложи ръка на сърцето си и възкликна:
– Боже мой! Боже мой! Майстор Синан! Това е нещо изумително!
Не само на Михримах й секна дъхът! Пролетното ухание от плътта на Михримах, застанала съвсем близко до него, за да види чертежите, направо зашемети главния архитект. По съвсем други причини той възкликваше с все по-надигащия се в него плам:
– Боже мой! Боже мой!
Когато се посъвзе, Синан каза:
– Надявам се да е достоен за славата и красотата на моята принцеса! – Гласът му бе трепетен и свенлив. – Сътворих този профил на развята пола, за да пресъздам изяществото на вашата фигура. Ако не ви харесва...?
– Какво говорите? – пресече го Михримах. – Само не ми казвайте, че не си давате сметка какво красиво нещо изкарвате на бял свят. Кой знае като творението се появи...
Не успя да продължи. Дъх не й остана. Успя само отново да промълви:
– Господи!
Не можеше да откъсне очи от хартията.
– Както бяхме говорили по-преди – започна да обяснява Синан, -ще построим джамията на самия бряг. С гръб на изток, с лице на запад, вижте, от източната, северната и южната страна има по три полукубета, на фасадата към запад не сложих кубе. Погледнете ли от тази страна, вие ще можете да виждате в цял вид кубето, което вашият роб Синан ще окачи на небето специално за вас!
– Чудесно! Ще го виждам ли и от стаята си?
Лицето на Синан вече беше озарено, очите му блестяха.