Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
След тази двойна стъпка аз се почувствувах напълно спокоен. Бях убеден, че господин Дандоло ще намери съпруг, какъвто аз самият желаех за Кристина. Мислех, следователно, само как да завърша добре карнавалните веселия и то така, че да не се окажа в някой особен момент с празна кесия.
Щастието ме направи скоро собственик на хиляда цехина. Постарах се най-напред да платя дълговете си. Когато след десет дни пристигна разрешението от Рим, аз предадох на господин Де Брагадино стоте римски талера, които то бе струвало. Това разрешение позволяваше на Кристина да се омъжи във всяка християнска църква, като се постави печатът на епископската канцелария, което всъщност заместваше възприетото публикуване на обявлението.
Липсваше само още една дреболия — съпругът! Господин Дандоло ми бе предложил вече трима или четирима кандидати, за които аз по основателни причини не исках и да чуя. Най-сетне той намери един, който напълно отговаряше на представите ми.
Междувременно трябваше да освободя отново пръстена си, но тъй като не исках да се явявам лично, писах на пастора да бъде така добър да дойде на определения от мен ден и час в Тревизо. Близко до ума е, че съвсем не останах изненадан, когато в уречения час го видях да пристига, съпроводен от красивата си племенница. Убедена, че съм дошъл в Тревизо да направя разпорежданията си относно нашата сватба, тя се държеше съвсем непринудено. Прегърна ме нежно и аз сторих същото. Тази сладка прегръдка би стопила положително целия мой героизъм на взетото решение, ако не присъствуваше чичо й. Поставих в ръцете на пастора папското разрешение и красивото лице на Кристина засия от радост. Естествено, тя не можеше да си представи, че ще работя така усърдно за другиго, освен за себе си, и тъй като не бях още сигурен, не исках в този миг да я разочаровам. Обещах й да отида след осем до десет дни в Пр., за да уговорим окончателно всичко. След вечеря дадох на пастора заложната квитанция и парите, за да освободи пръстена от заложната къща, след което се прибрахме да спим. Този път за щастие имаше само стаи с по едно легло, така че трябваше да спя отделно.
На следващата сутрин влязох в стаята на Кристина. Намерих я още в леглото. Чичо й бе вече излязъл, за да откупи моя диамант, и аз, отново сам с това очарователно момиче, имах възможността да установя, че стига да поискам, мога да бъда и въздържан. Понеже не гледах на нея вече като на мое притежание и тъй като трябваше да променя сърцето й в полза на друг, аз я прегърнах нежно, но останах разумен. Прекарахме един час заедно, през време на който трябваше да се боря като свети Антоний срещу плътта. Гледах прелестното момиче влюбено и изненадано и се възхищавах от нейната добродетел, тъй като вроденото й благонравие не й позволяваше първа да ме доближи. Тя стана, облече се и не показа лошо настроение. Сигурно би се обидила, ако можеше само да й дойде наум, че бих могъл да я пренебрегна или да подценя стойността на нейните прелести.
Чичо й междувременно се завърна, предаде ми диаманта и ние слязохме да обядваме. След ядене той ми показа едно малко чудо: племенницата му се беше научила да пише! За да ми докаже това, тя писа под негова диктовка в мое присъствие и направи това много красиво и сръчно.
Малко след това се разделихме, след като им повторих обещанието си да дойда отново след десетина дни. Вечерта се завърнах обратно във Венеция.
На втората неделя през постите, веднага след проповедта, господин Дандоло ми каза с победоносно изражение, че щастливият съпруг бил вече намерен и той бил уверен, че този път ще получи съгласието ми. Назова ми господин Карло ххх, когото познавах по лице. Това беше красив, млад и благонравен мъж на почти двадесет и две години, писар в Раджонато122 и кръщелник на граф Алгароти, една от сестрите на когото бе омъжена за брат на господин Дандоло.
— Младият човек — ми каза господни Дандоло, — няма нито майка, нито баща и аз съм убеден, че неговият кръстник ще поръчителствува за зестрата, която съпругата му ще донесе. Аз го разпитах подробно и разбрах, че е готов да се ожени за някое честно момиче, което би му донесло толкова, че да може да откупи мястото, което сега заема само в качеството си на писар.
— Всичко това е отлично, но аз не мога да реша нищо, преди да съм говорил лично с него.
— Той ще дойде утре у нас на обяд.
122
Раджонато — учреждение по морско дело. — Б.пр.