![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
— Не! — извика той. — Невъзможно!
Под Ереко се бе отворила дупка — прорез в мрака. Пясъкът изчезна, всмукан от усилващ се вихър, който явно водеше към… тъмно нищо. Кайл се наведе, за да подаде ръка.
— Не! — прошепна Ереко. — Ще те погълне.
Появи се и другата ръка на Пътника и се опря на земята. Ереко изправи крака и го издърпа. Зиналата бездна изчезна с взрив, подобен на избухването на морантска муниция. Отзвукът от затварянето й отекна от дърветата. Пътника лежеше по гръб, а Ереко се изправи и вдишваше дълбоко.
— Продължават да прииждат — провлечено се обади Кокошката в тишината.
Мечоносецът скочи на крака. Джест го гледаше с напрегнато лице, почти алчно, преливащо от желание:
— Ти си жив — ахна той благоговейно.
Пътника размърда рамене и потръпна.
— Сега животът ми принадлежи на мен, магус. Повече не може да бъде взет от никого.
Магът явно изпадна във възторг от неговите думи. Очите му светнаха и неприкрито ликуване изкриви устата му в жабешка усмивка:
— Значи е вярно! Може да бъде сторено!
Пътника само мръдна с ръка, главата на мага отлетя от раменете му и се търкулна върху пясъка:
— Не и от теб.
И той прибра меча си в ножницата.
— Време е да се изнасяме — предложи Кокошката.
Кайл примигна и погледна безглавия труп на мага, който оставаше прав и неподвижен. Изпитваше плашещото усещане, че ако го докосне, някоя ръка ще се стрелне да го хване. Погледна нататък и видя войската от бронирани създания почти на една ръка разстояние.
— Бягайте!
Опряха рамене в Хвърчило и я избутаха в прибоя. Изгубените братя скочиха вътре. Кайл видя как Ереко погледна назад, изруга и се завтече обратно. Пътника беше останал на брега.
Кайл също изруга и се хвърли обратно в прибоя. Когато стигна, Ереко умоляваше мечоносеца:
— Безполезно е!
— Вървете — отвърна Пътника. — Аз ще се разправя с всички тях и с господарите им.
— Няма нужда! — Ереко направо плачеше.
— Те застанаха между мен и моето отмъщение.
— Пътнико! — рязко се обади Кайл.
Тъмнокожият воин отмести поглед от неспирно напредващите войници. Озадачено изгледа Кайл:
— Да?
— Твоето отмъщение е другаде, нали?
Ръката се вдигна от дръжката на меча и потърка челото. Той затвори очи и ги стисна.
— Е?
Предните редове на войниците достигнаха и стъпкаха тялото на Джест. Извадиха мечове с трясък, който отекна из гората. Пътника позволи на Ереко да го завлече обратно в прибоя.
— Да. Другаде… — объркано промърмори той.
Вълните ги подеха и кожените одежди на Пътника потъмняха. Ереко продължи да го влачи заднешком. Кайл си проправяше път през вълните. Хвърли поглед назад и гърдите му се свиха при вида на подобните на изваяния воини, без колебание стъпващи под строй във водата.
— Не спирайте!
Братовчедите протегнаха ръце към тях над борда на Хвърчило. Ереко отблъсна ръцете им:
— Спускайте платното!
Кайл скочи и хвана някакво въже. Ереко бе обгърнал с ръка Пътника — очите му още бяха затворени и се държеше за главата. Платното изплющя и се изду. Хвърчило дръпна Кайл. Зад тях войниците крачеха и редица след редица изчезваше под вълните. Провесен от борда, Кайл не се удържа и вдигна краката си колкото можеше над водата.
Нетърпеливи удари по стената на галерията до нишата му вдигнаха Хо от обяда от задушени зеленчуци и безквасен хляб. Той дръпна окачения на входния отвор парцал с язвителна забележка върху устните, но не се натъкна на никого. Наведе поглед и съзря сгънатата на две фигура на Су, стара уикска вещица, която слуховете от тунелите изкарваха някогашен участник в най-висшите органи на племенните съвети.
— Какво има, Су?
Тя събра тъмните си възлести ръце върху не по-дълго от крака му бастунче. Пръстите й бяха изкривени от подуването на ставите, измъчващо възрастните — тия, които не можеха да си позволят лечението на Денъл или нямаха достъп до него — и навири глава, за да го огледа с едно око, черно и лъскаво като мънисто, както на враната от поговорките.
— Просто си казах, че може и да искаш да знаеш. Хванали са двамата нови. Малазанските съгледвачи. Хванали ги да тършуват при изкопа. Смятам, че Ят възнамерява да ги убие.