Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво? Я стига!
Тя сви рамене.
— Помисли си, Грег. Знаеше, че не искам да те виждам. Но изпращаш частен детектив подире ми. Той решава какво ще става и просто го прави, като че ли никой друг няма право на свое мнение. Ти каза това за него само преди минута.
Грег беше слисан:
— Надявам се, че не съм съвсем като него.
Тя го погледна преценяващо:
— Все още няма яснота по въпроса.
Келнерката вдигна чинията й.
— Десерт? — попита ги тя. — Сладкишът с праскови е добър. Никой от тях не искаше десерт, тъй че жената връчи на Грег сметката.
Джаки продължи:
— Надявам се, че удовлетворих любопитството ти.
— Благодаря ти. Оценявам това.
— Когато отново ме видиш на улицата, просто си продължи.
— Ако това искаш.
Тя стана.
— Да си тръгнем поотделно. Така ще съм по-спокойна.
— Както кажеш.
— Късмет, Грег.
— Късмет и на теб.
— Дай бакшиш на келнерката — каза тя и си излезе.
Десета глава
1941 година (III)
I
През октомври падна сняг. Стопи се и московските улици станаха студени и влажни. Володя ровеше в килера и търсеше валенките си, плъстените ботуши, с които московчани по традиция си топлеха нозете зимно време, и с изумление видя шест каси водка. Родителите му не бяха поклонници на спиртните напитки. Рядко пиеха по повече от една чашка. От време на време баща му посещаваше някоя от дългите, пиянски вечери на Сталин със старите му приятели и рано сутрин се клатушкаше пиян-залян на вратата. В дома им обаче бутилката водка стоеше месец или повече. Володя отиде в кухнята. Родителите му закусваха рибена консерва с черен хляб и чай. — Татко — започна той. — Защо в килера имаме запаси водка за шест години напред?
Баща му се изненада.
И двамата погледнаха Катерина, която се изчерви. Тя включи радиото и намали звука до неразбираемо мърморене. „Дали не подозира, че апартаментът им се подслушва“, запита се Володя.
Тя заговори тихо, но ядосано:
— Какво ще ползвате вместо пари, когато немците дойдат тук? — допита тя. — Повече няма да сме част от номенклатурата. Ще умрем от глад, ако не можем да си купуваме храна на черния пазар. Твърде съм стара, за да търгувам с тялото си. Водката ще е по-ценна от златото. Володя слушаше с потрес майка си да говори по такъв начин.
— Немците няма да стигнат тук — заяви баща му.
Синът обаче не беше толкова уверен. Те отново настъпваха и затваряха челюстите на клещите около Москва. Бяха достигнали Калинин на север и Калуга на юг. Двата града бяха само на около сто мили от столицата. Съветските загуби бяха невъобразимо високи. Преди месец на фронтовата линия имаше осемстотин хиляди червеноармейци, но според изчисленията, които достигаха бюрото на Володя, от тях бяха останали около деветдесет хиляди. Той се обърна към баща си:
— Кой ще ги спре?
— Снабдителните им линии са прекалено разтеглени. Не са подготвени за тукашната зима. Ще ги контраатакуваме, когато отслабнат.
— Тогава защо изнасяте правителството от Москва?
Бюрокрацията се прехвърляше на две хиляди мили на изток, в града Куйбишев. Жителите на столицата бяха уплашени от гледката на държавните чиновници, които изнасят кашони с документация от сградите на учрежденията и ги товарят на камиони. — Просто предпазливост — обясни Григорий. — Сталин все още е в Москва. — Проблемът може да бъде решен — настоя Володя. — Имаме стотици хиляди хора в Сибир. Те ни трябват като подкрепления.
Баща му поклати глава.
— Не можем да оставим Далечния Изток незащитен. Япония продължава да бъде заплаха.
— Япония няма да ни нападне — и ние го знаем!
Володя погледна майка си. Знаеше, че не бива да говори за секретни данни пред нея, но го направи. — Източникът от Токио, който ни предупреди — и беше прав — че немците ще нападнат, съобщава, че японците няма да го направят. Този път няма да се усъмним в него! — Оценката на разузнавателните данни никога не е лесна работа. — Нямаме избор! — ядосано изрече Володя. — Имаме дванадесет резервни армии — един милион души. Ако ги пратим на бойното поле, Москва може и да бъде удържана. Не го ли направи, с нас е свършено.
Григорий изглеждаше притеснен.
— Недей да говориш така, дори и вкъщи.
— Защо не? Че аз така или иначе вероятно скоро ще съм мъртъв.
Майка му заплака.