Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 216 217 218 219 220 221 222 223 224 ... 384
Перейти на страницу:

— Какво? Я стига!

Тя сви рамене.

— Помисли си, Грег. Знаеше, че не искам да те виждам. Но изпращаш частен детектив подире ми. Той решава какво ще става и просто го прави, като че ли никой друг няма право на свое мнение. Ти каза това за него само преди минута.

Грег беше слисан:

— Надявам се, че не съм съвсем като него.

Тя го погледна преценяващо:

— Все още няма яснота по въпроса.

Келнерката вдигна чинията й.

— Десерт? — попита ги тя. — Сладкишът с праскови е добър. Никой от тях не искаше десерт, тъй че жената връчи на Грег сметката.

Джаки продължи:

— Надявам се, че удовлетворих любопитството ти.

— Благодаря ти. Оценявам това.

— Когато отново ме видиш на улицата, просто си продължи.

— Ако това искаш.

Тя стана.

— Да си тръгнем поотделно. Така ще съм по-спокойна.

— Както кажеш.

— Късмет, Грег.

— Късмет и на теб.

— Дай бакшиш на келнерката — каза тя и си излезе.

Десета глава

1941 година (III)

I

През октомври падна сняг. Стопи се и московските улици станаха студени и влажни. Володя ровеше в килера и търсеше валенките си, плъстените ботуши, с които московчани по традиция си топлеха нозете зимно време, и с изумление видя шест каси водка. Родителите му не бяха поклонници на спиртните напитки. Рядко пиеха по повече от една чашка. От време на време баща му посещаваше някоя от дългите, пиянски вечери на Сталин със старите му приятели и рано сутрин се клатушкаше пиян-залян на вратата. В дома им обаче бутилката водка стоеше месец или повече. Володя отиде в кухнята. Родителите му закусваха рибена консерва с черен хляб и чай. — Татко — започна той. — Защо в килера имаме запаси водка за шест години напред?

Баща му се изненада.

И двамата погледнаха Катерина, която се изчерви. Тя включи радиото и намали звука до неразбираемо мърморене. „Дали не подозира, че апартаментът им се подслушва“, запита се Володя.

Тя заговори тихо, но ядосано:

— Какво ще ползвате вместо пари, когато немците дойдат тук? — допита тя. — Повече няма да сме част от номенклатурата. Ще умрем от глад, ако не можем да си купуваме храна на черния пазар. Твърде съм стара, за да търгувам с тялото си. Водката ще е по-ценна от златото. Володя слушаше с потрес майка си да говори по такъв начин.

— Немците няма да стигнат тук — заяви баща му.

Синът обаче не беше толкова уверен. Те отново настъпваха и затваряха челюстите на клещите около Москва. Бяха достигнали Калинин на север и Калуга на юг. Двата града бяха само на около сто мили от столицата. Съветските загуби бяха невъобразимо високи. Преди месец на фронтовата линия имаше осемстотин хиляди червеноармейци, но според изчисленията, които достигаха бюрото на Володя, от тях бяха останали около деветдесет хиляди. Той се обърна към баща си:

— Кой ще ги спре?

— Снабдителните им линии са прекалено разтеглени. Не са подготвени за тукашната зима. Ще ги контраатакуваме, когато отслабнат.

— Тогава защо изнасяте правителството от Москва?

Бюрокрацията се прехвърляше на две хиляди мили на изток, в града Куйбишев. Жителите на столицата бяха уплашени от гледката на държавните чиновници, които изнасят кашони с документация от сградите на учрежденията и ги товарят на камиони. — Просто предпазливост — обясни Григорий. — Сталин все още е в Москва. — Проблемът може да бъде решен — настоя Володя. — Имаме стотици хиляди хора в Сибир. Те ни трябват като подкрепления.

Баща му поклати глава.

— Не можем да оставим Далечния Изток незащитен. Япония продължава да бъде заплаха.

— Япония няма да ни нападне — и ние го знаем!

Володя погледна майка си. Знаеше, че не бива да говори за секретни данни пред нея, но го направи. — Източникът от Токио, който ни предупреди — и беше прав — че немците ще нападнат, съобщава, че японците няма да го направят. Този път няма да се усъмним в него! — Оценката на разузнавателните данни никога не е лесна работа. — Нямаме избор! — ядосано изрече Володя. — Имаме дванадесет резервни армии — един милион души. Ако ги пратим на бойното поле, Москва може и да бъде удържана. Не го ли направи, с нас е свършено.

Григорий изглеждаше притеснен.

— Недей да говориш така, дори и вкъщи.

— Защо не? Че аз така или иначе вероятно скоро ще съм мъртъв.

Майка му заплака.

1 ... 216 217 218 219 220 221 222 223 224 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)