Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 220 221 222 223 224 225 226 227 228 ... 384
Перейти на страницу:

После подаде глава от прозореца и изкрещя:

— Отместете го веднага!

Звучеше така, сякаш е навикнал да му се подчиняват.

Работничката, якичка жена на средна възраст с карирана мъжка шапка на главата, сви ръцете си на фуния и изкрещя:

— Сам си го премести, дезертьор такъв!

Мъжът излезе почервенял от гняв и Володя изненадано разпозна полковник Бобров, когото помнеше от Испания. Беше прочут със застрелването на собствените си хора в тила, когато отстъпваха. Фразата му беше: „За страхливците няма милост.“ В Белчите Володя го видя как застреля трима бойци от интернационалните бригади, задето бяха отстъпили след изчерпването на мунициите. Сега другарят Бобров беше цивилен. Володя се зачуди дали ще застреля жената, която му препречваше пътя. Бобров достигна предницата на колата и хвана „таралежа“. Беше по-тежък от очакванията му, но с известно усилие успя да го отмести. Докато се връщаше към колата си, жената с шапката върна преградата пред автомобила. Останалите жени се стълпиха, наблюдаваха сблъсъка, смееха се и пускаха шеги. Бобров отиде до жената и извади от джоба си някаква карта. — Аз съм генерал Бобров! — обяви той. Явно го бяха повишили след завръщането от Испания. — Пуснете ме да премина! — И ти наричаш себе си войник? — изсмя се тя. — Защо не се биеш? Бобров се изчерви. Знаеше, че презрението й е основателно. Володя се питаше дали бруталният стар военен не е бил накаран да бяга от младичката си жена.

— Ти си предател — продължи събеседничката му.

— Опитваш да избягаш с пианото и с тая млада уличница.

И тя събори шапката му на земята.

Володя беше сащисан. Никога не бе виждал такова незачитане на властта в Съветския съюз. Преди нацистите да вземат властта, в Берлин го изненадваха обикновените немци, които безстрашно спореха с полицията; тук такова нещо нямаше.

Тълпата от жени завика радостно.

Главата на Бобров все още беше покрита с късо подстригана бяла коса. Той съзерцаваше как шапката му се изтъркулва през влажната пътна настилка. Направи крачка да я гони, но после се отказа. Володя нямаше особено желание да се намесва. Не можеше да направи нищо срещу тълпата, а и не изпитваше симпатии към Бобров. Изглеждаше справедливо да изпита бруталността, която винаги бе показвал към другите. Друга от жените — по-възрастна, загърната в мръсно одеяло, отвори багажника на колата. — Я вижте това! — извика тя. Багажникът беше пълен с кожени куфари. Тя извади един и отвори закопчалките му. Капакът падна и всичко се изсипа — дантелено бельо, фусти, нощници, копринени чорапи и камизоли, всичките несъмнено произведени на запад, по-хубави от всичко, което обикновените руски жени виждаха или купуваха. Тънките тъкани паднаха в мръсната киша на улицата и залепнаха там като цветни венчелистчета върху купчинка тор. Някои от жените започнаха да ги събират. Други грабеха още куфари. Бобров изтича към задницата на колата и започна да изтиква жените. Володя прецени, че цялата работа става много неприятна. Бобров вероятно имаше оръжие и щеше да го извади всеки момент. Тогава обаче жената в одеялото вдигна лопата и здраво удари Бобров по главата. Жена, която може да копае окопи с лопата, не е слабо създание, и ударът произведе ужасно силен шум. Генералът падна на земята и жената го ритна.

1 ... 220 221 222 223 224 225 226 227 228 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)