Зимата на света [bg]

— Благодаря ти. Какво те води насам?

— Един въпрос. Какво означава отделяне на изотопи чрез газова дифузия?

Тя го загледа.

— О, Боже мой — какво е станало?

— Нищо. Просто опитвам да оценя достоверността на не съвсем недвусмислени сведения.

— Нима все пак правим атомна бомба?

Реакцията й му показа, че информацията от Фрунце вероятно е истинска. Тя веднага разбра значението на думите му. — Моля те, отговори на въпроса ми — настоя Володя. — Нищо, че сме приятели, това е официална работа.

— Добре. Знаеш ли какво е изотоп?

— Не.

— Някои елементи съществуват в леко различаващи се форми. Атомите на въглерода например винаги имат шест протона, но някои имат шест неутрона, а други — седем или осем. Различните типове са изотопи, наречени въглерод-12, въглерод-13 и въглерод-14. — Достатъчно разбираемо дори и за един филолог — каза Володя. — Защо е важно? — Уранът има два изотопа, U-235 и U-238. В природния уран и двата са смесени. Само U-235 е експлозивен.

— Тъй че трябва да бъдат разделени.

— На теория газовата дифузия е единият начин. Когато газът минава през мембрана, по-леките молекули минават по-бързо, тъй че излизащият газ е по-богат на по-ниския изотоп. Разбира се, никога не съм го виждала извършено. Според отчета на Фрунце британците строяли завод за газова дифузия в Уелс, в западната част на страната. Американците също строяли такъв. — Може ли такъв завод да има някакво друго предназначение? — Не ми е известна друга причина да се разделят изотопи.

Тя поклати глава.

— Помисли си — продължи тя. — Който набляга на този процес във военно време или е умопобъркан, или разработва оръжие. Володя видя как някакъв автомобил доближава барикадата и започва да си проправя път през нея. Машината беше КИМ 10, малка, с две врати, предназначена за заможни семейства. Развиваше до шестдесет мили в час, но тази беше тъй претоварена, че едва ли щеше да вдигне и четиридесет. Шофираше човек над шестдесетте в шапка и пардесю. До него седеше млада жена с кожена шапка. На задната седалка бяха натупани кашони. На покрива криволяво беше завързано пиано. Човекът явно беше от високопоставените номенклатурчици и опитваше да се изнесе от града с жената или любовницата си и колкото може ценни вещи. Зоя смяташе Володя за такава персона и вероятно по тази причина беше отклонила поканата му да излязат заедно. Той се питаше дали тя променя мнението си за него. Една от работничките на барикадата постави „таралеж“ пред колата и Володя усети, че ще има неприятности. Автомобилът се тътреше, докато бронята му не докосна препятствието. Може би шофьорът си мислеше, че може да го изблъска от пътя си. Още няколко жени надойдоха да гледат. „Таралежът“ беше направен така, че да не позволява да бъде отстранен. Краката му се забиха в земята и той се запъна. Чу се звук на огъващ се метал, когато предната броня на колата се деформира. Шофьорът даде на заден ход и отдръпна машината.